Четири милона жители в един от най-красивите по разположение, архитектура и социална организация град в света. Фестивалът на Сидни се подготвя без стрес и напрежение. Музикални инсталации се правят във всички големи паркове и площади, програмата е разнообразна за различни вкусове. Вечерите с концерти на открито са без екцесии и напивания. Не се вижда човек с цигара. Стотици хиляди жители на града от всички възрасти празнуват спокойно, без да афишират емоции, съвсем естествено се забавляват на чист въздух. Минава полунощ, улиците са празни, чисти, красиво осветени. Здрав живот в здрави тела, с богати магазини и ресторанти, понякога препълнени, но не шумни и задушни.

 Във Франция в този момент говорят с драматичен тон за невероятни наводнения в Северна Австралия, а тук без особена тревога и коментари правят необходимото. Проблемите не нарушават всекидневния крос, нито  усмивката по лицата на хората.

Задавам си най-естествения, вечен въпрос, къде, защо и как човек е по-щастлив? Хората тук плуват, сърфират, тичат без да си задават въпроси, след и преди работа рационално използват Природата и се усмихват без да ви виждат.

Океанът, прекрасните, просторни плажове, красивите заливи, парковете и градините изтриват стреса от големия град. Хората се поглеждат с усмивка, но само толкова. След всяко “сори” се отговораря автоматчиното “но проблем”. “Сори” казват за щяло и нещяло, но го казват. Проблем не съществува или ако има, той е толкова голям, че отново се казва, че го няма. Слънцето, плажовете са гостоприемни, няма просяци и гладни, няма неизхвърлени боклуци, дупки или задръстване по улиците.

Да, но на високи места по дължината на многобройните, красиви фиорди пред океана, от грижа за човека има камери за следене на самоубийци. Тук също, подобно на скандинавските страни, броят на самоубийства расте пропорционално на социалните осигуровки и на честото повтаряне „но проблем“.

В този прекрасен с архитектурата си, подредена сред чудесна Природа град, след известно време между възпитаните, излъчващи „безпроблемност“ хора, започвате да усещате празнота. Как да не ви е яд да срещнете красива жена (или мъж по вкуса жените) с усещането, че „отвътре“, освен доброто възпитание, няма какво да ви впечатли. Дали не липсват напрежението и  противоречията, които сме свикнали да ни тормозят в Европа и ни принуждават да си задаваме въпроси. Как да простим дразнещата ни празнота и непукизъм в атмосфера, мечтана от всеки. Същевременно при възникване на проблем, тези хора стават веднага ефикасни и много човечни. Във Европа, в желанието си да разнищим и разберем всичко, задушени в сложни алгоритми и системи, сме станали и ставаме все по-тромави и егоисти. Но и това не е точно така, егоизмът цари навсякъде. Човек изглежда го изразява по различен начин според обстановката. От своя страна не мога да простя удобния безгрижен живот, който водят  тези хора, без това да променя с нещо всеобщите човешки проблеми.

И още един факт: в този красив, хипер цивилизован свят възникват въпроси, чужди за някой оазис в Сахара или отрудено непалско село, където самоубийство е немислимо.

Това са част от личните ми впечатления за този динамичен, чаровен сравнително нов, уж изолиран, но съвсем не откъснат от другите континти свят. На човек не му се тръгва от подобно място, но за колко време?

За любителите на фотография с интерес към Сидни – галерия 87 в сайта.