Разликите между хората ни обогатяват, помагат ни да разберем по-добре себе си.

В Ню Йорк веднага ви грабва невероятната енергията на града. Космополитният живот на жителите ви задължава да си сверите часовника или да блокирате и да се приберете в Европа объркани.

Изложбата за Ню Йорк „Времето е от вашата страна“, която направих в София по случай годишнината от 11 септември, дава идея за силата на този град. Тук животът протича най-бързо и напред във времето с добре измерен контрол. Хората живеят с по-малко илюзии или в делир, при необходимост са заедно и най-често сами със себе си.

Поради грешка в полета, пристигам закъснял, в три през нощта. Летището е безлюдно, снимам и скачам в жълтото такси при усмихнат черен. Избираме хотел на Парк Авеню, където имам нает апартамент. Регистрира ме любезна черна дама. Доброто посрещане и богатата закуска на сутринта изтриват умората от нощния полет.

От малкия ми апартамент на 16-тия етаж има чудесна гледка. На покрива шадраван, многобройни дървета и небе, ниско долу пищят сирени, наоколо могъщи небостъргачи свързват небето с земята. Свеж морски полъх се пропива в клетките и възбудата, която ме обхваща се слива с енергията на града. Освен да снимам, нямам друга програма.

Няма град по-лесен за ориентиране от Ню Йорк. Аз обичам да спирам минувачите, да задавам въпроси, да имам физически контакт. Хората тук са с различни  корени, думата чужденец няма тежест. В този град на крайности светът е умиротворен в ред и кодове с широки, но съвсем ясни граници. Времето не тече, а лети. Който не издържа не остава или сдава багажа.

“Това ли е сърцето на Сохо?”, питам забързан елегантен мъж в крачка. “Ха-ха, сърце ли казахте? В този град сърце!?” Смехът му е сърдечен и добронамерен  за разлика от забързаните европейци със строги физиономии (не всички). Двете Лайки под мишниците ми го интригуват. “Обичам да снимам…“ – „Какво например?“ –  „Автентични неща, в случая есенцията, душата на града… ” – казвам и си давам сметка за славянската си сладникавост. Ще ме вземе за някой хахо… “Ха-ха..”,  продължава да се смее янкито. “Есенция, та и душа…! Точно тук не съм ги срещал, boy…” – “boy“, мисля заради белите ми коси. Смеем се и двамата, и той ми показва къде има интересни галерии за изкуство и фотография. Забравям бързо адресите и продължавам напосоки. Оставям нещата да идват сами.

Чарът на Париж се усеща в двайсет геометрично разделени квартали, всеки с различна физиономия. Тук физиономиите се менят на всеки ъгъл. Ню Йорк не е Америка, сам по себе си, той е град-държава, обитаван от всички дяволи и ангели на земята. Има пет общини в квартали, променящи кожата си, винаги с нова и невероятно здрава, излъчваща енергия и невъзможност на незавършения Хомо Сапиенс. Абсурдът прави хората да са по-широко скроени, задължава ги да напредват по ръба на възможното. Една лаборатория за човешки експерименти, в която хората са заедно, едновременно чужди и оптимално организирани, за да успяват. Успехът на всеки е успех за всички и обратно. Който не издържа, изчезва без да пречи. Маргиналните живеят по свой начин, което е в контраста и чара на града. Националностите са групирани според фолклора и културата им.  Всеобщата енергия увлича магически и формира израза на гордите нюйоркчани, за които дух и материя са едно и също. Аматьорството е изключено. Всичко трябва да е на място, а когато не е, получава се 11 Септември (2001-ва година), което вкара човечеството в нова епоха.

Любителите на фотография могат да се разходят в Ню Йорк в галерия № 7 в сайта.

Ето и няколко известни фотографски галерии в Сохо. Сайтовете им излизат в Гугъл.

Howard Greenberg

Bruce Silverstein

Andrea Meislin

Danziger Projects (Adam Fuss)

Julie Saul

Yancy Richardson

Yosi Milo

Steven Kasher

Ето една част от огромен паркинг в квартала Сохо.