Manuel Alvarez Bravo (1902 – 2002)

“I work for the pleasure of the work and everything else is a matter for the critics. I think that light and shadow have exactly the same duality that exists between life and death. When one takes a photograph one doesn’t think about saying anything in particular”

„Работя за удоволствието от това, което правя, другото е въпрос на критика. Намирам, че светлината и сянката имат същата двойственост, която съществува между живота и смъртта. Когато снима, фотографът не мисли какво разправя.“

Звучи силно, дори радикално, но съм съгласен. Към прекрасната фотография и цитата на големия мексикански фотограф прибавям визията си за снимането (като изкуство): то да бъде спонтанно, без мисловни концепции и тълкования. Удоволствието от добрия резултат идва от изравняване на вътрешното усещане за външния свят с възможностите, които представя играта на светлината.

За вътрешният усет: зависи от чувствителността на фотографа, изострен от опита му във  външния свят, който във всеки момент е различен.

Коя фотография е най-добра? – Следващата.