Те са по-малко от стотина. Живеят в стария квартал Жион в Киото. След специално дългогодишно обучение тези ерудирани, артистични дами, очароват със забележителен финес, култура и душевност, единици привилегировани японци.

Малко след полунощ в тясна, полутъмна уличка в очакване да се случи нещо необикновено започвам безнадеждно да пристъпвам от крак на крак. Готвя се да си тръгна, когато по тясната безлюдна уличка бавно се приближава лъскаво черно такси с намалени светлини. На няколко метра от мен се повдига тъмна завеса с едва забележима врата зад нея от която изниква извънземно същество. Прошумява тежка коприна, няколко грациозни крачки към колата… Разстоянието между нас отговаря на 135 милиметровия ми обектив. Снимам с максимално отворена бленда, на ниска скорост, разбира се без светкавица. Нямам право на вълнение. Едно, две, три кликвания. Изражението на Гейшата не се променя. Мраморното лице в таксито се стопява зад ъгъла на уличката.

Мярката за настоящия момент, винаги единствен, е това, което остава след него. Фотографията е материален израз на уловения момент.