Отначало вибрирал безкраен хаос, пресечен от музикални звуци и цветове. По-късно звуците се превърнали в букви, а те се комбинирали в думи.

В древно индийската култура думите намират място в съдържанието на Ведите, но без връзка с божествения свят. Боговете идват по-късно, създадени от проговорилите хора, докато Ведите, „продукт на Всемира“ нямат автор, никой не се съмнявал в съществуването на Вселената. По-късно Упанишадите идват да ни помогнат да проникнем в дълбочината на текстовете и с техните автори се появява света на боговете. Божествата се раждат от думите – първите лингвисти и граматици са се родили в Азия.

                                                                                        /Спити, Индия/

През 7-6 век пр. н.е., за разлика от браманизма, конфуциизма и будизма, първата книга в монотеизма, Тората, наречена от гърците Библия, въплащава божите слова: “в началото беше словото” – думата става Господна. Парадоксално оралните традиции дотогава са се предавали много по-точно от последвалите ги писмени преводи в първописанието. Затворен в букви и думи, за да не се превръща в идол, текстът на Тората се наложило да се допълва в Талмуда – написаното да остава отворено за безкрайни тълкования.

Многобройните преводи на гръцки, латински и арабски наслагвали грешки. Затворени във все по-канонизирани интерпретации, текстовете превърнали религията от път към духовно отваряне, към задушаване на обреченото на манипулации човечество. В много страни това продължава до днес.

                                                           /Сиктинска капела, Рим/

Човешкият дух, материята и енергията са неделимо свързани в света, в който живеем. Светът е един. Каква по-голяма привилегия, освен че от нас зависи как да я ползваме.

                                                                                          /Кунминг, Китай/