Близки, сродни и така различни! С един и същ корен, евреи и мюсюлмани неизлечимо се разделят още от времето на Абрам с първородния му син Исак и по-късно Исмаел.

Готов да жертва най-скъпото в живота си – Исак – Абрам (поради това преименован от Бога, Авраам) става баща на монотеизма.

Синът на Исак, Яков, води борба с ангел, показва неоспорими качества и приема името Израел. Исмаел от своя страна ще стане човекът, който се подчинява на Аллах – бог за тези, обърнати към Него в религията ислям. (в превод – подчинение). Мюсюлман е всеки вярващ, подчинен на Аллах, който рецитира псалмите и прилага задължителните принципи, за да намери обещания мир, начин да осмисли трудностите в живота. Невярващите са обречени.

                                                                             /Кашмир, Индия/

За евреите  свещената книга Тора означава “ориентиране”. Религиозният евреин прекарва живота си в изучаване и интерпретиране на текстове. В библейските писания Яков се бори със и против Ел (Бога). Той дискутира, отрича, добавя коментари, интерпретира думите, които е получил. Основната човешка проява за него е да изучава, да премисля, да опитва да разбере, но не и да се подчинява и да приема безотказно. Ел е в духа на Яков, готов да пребори трудностите, за да отваря себе си и да еволюира. Евреинът вярващ или не, преминава живота си в търсене с въпроси, асимптоти към истини в един непрекъснато, променящ се, мутиращ  свят. За евреите Ел се нуждае от хората, за да променя и той себе си едновременно със света. (Квантовите физици вероятно разбират това най-добре.)

                                                                            /Йерусалим, Израел/

В размирните времена в началото на новата ера евреинът монотеист Христос иска да подобри състоянието на евреите. В очите на някои от съмишлениците си той е дълго очаквания месия. В напрегнатия, объркан по това време еврейски свят, той прилага библейските писания в ясна, лесна за възприемане форма и последователите му, в желанието им да съберат привърженици за еврейското учение, представят Христос като божествено въплъщение в човешка форма. Той се превръща в централна фигура в заформящото се  християнско течение с идея хората да се  обединят  в една обща религия. Шест века по-късно мюсюлманите имитират същия амбициозен опит.

Първородителите на монотеизма, евреите, стават жертва на двете нови религии. Всъщност идеята на евреите е наследена от персите по времето на Хамураби (одата за Гилгамеш). За тях Бог е недостижим, непознаваем и не може да бъде затворен в метафизична, още по-малко човешка форма и християнството е форма на идолопоклоничесто. За евреите месията не се представя  задължително в човешка форма. Това би била епоха, в която хората ще могат да се приемат и обичат.

                                                               / Марамюр, Румъния/

Знаем, светът е един и неделим. Всеки от нас, отворен да живее с емпатия към хората и с респект към земята, на която е гостенин, може да бъде месия – важна за 21-ия век истина, която ще осъзнаем или ще се самоунищожим.

Не пиша нещо ново, само няколко идеи към фотографският си проект  за религиите в света.

Palais de Tokyo, бившият « Замък на Музеите за Модерни Изкуства », днес е разделен в две самостоятелни сгради: Музей за Модерни Изкуства, принадлежност на Париж и Музей за Съвременни Модерни Изкуства, от 2002 година собственост  на държавата.

В едната сграда са разположени зали с Модерно изкуство от последните стотина години. (В случая Модерно не означава Съвременно.)

Другата сграда е място, където човек си сверява часовника с тенденциите на съвремието ни. Амбицията на артистите е да грабнат вниманието на зрителя с концептуалното виждане на артистите.

Девойката под клоните на дърветата е платена, за да участва в декора. Тя обикаля залите в музея със сериозно изражение и залитаща походка. Концептът на артиста иска да ни накара да разгадаем или по-точно, както  ми обясняват в залата, „да ни накара да се замислим“. В случая не намерих за какво какво да се замисля.

Залите са наредени с разнообразни форми, родени от въображението на артистите, за да породят мисъл, (концепт), усещане. Идеята, дори банална, привлича хора. Дали тези качества им липсват, не мога да кажа.

Пиша по този начин, защото ме влече тъкмо обратното, изразено в безвременното, неизчерпаемо изкуство. Клоните на дървото, пеещата тоалетна чиния или дълбокомислените забележки по стените, не добавят нищо към това, което срещаме навсякъде и дори идва в повече.

Всяка епоха е характерна със своето изкуство и всяко изкуство със свободата, която му принадлежи. Според мен концептуалното изкуство е рожба на духовната криза и механизирането на света, в който живеем.

А какво пилеене на пространство, време и средства в пъпа на град на изкуствата като Париж!

Не знам защо, трупът на полегнатата на два стола дама, ми напомня приказката за велик везир, който пресичал със секретаря си площада в Багдад. Неочаквано той видял Смъртта пред себе си, облечена в одеждите на баба с черна забрадка. Уплашен той побързал да напусне града, за да се прибере в Самарканд. Секретарят му застигнал бабата и я запитал : « Защо беше необходимо да плашиш младия ми господар ? За него е твърде рано да мисли за теб ! » Бабата с черната забрадка се усмихнала: « Нямах никакво намерение да го плаша, просто се учудих да го видя в Багдад, след като се бях приготвила да го срещна утре в Самарканд.».

Ето, че тази фигура изигра ролята си да ме накара да мисля и в моя случай да си припомни историята с везира. Но има толкова по-интересни неща за виждане, които провокират далеч по-богати асоциации.