Фотография и музика
2013
Има изкуства в пространството и изкуства във времето. Музиката е изкуство във времето, фотографията и в двете.
Не е възможно да бъдете добър музикант или добър фотограф, ако я няма магията. – Ив Арнолд
блог за фотография
Има изкуства в пространството и изкуства във времето. Музиката е изкуство във времето, фотографията и в двете.
Не е възможно да бъдете добър музикант или добър фотограф, ако я няма магията. – Ив Арнолд
Aко Господ реално съществува сред хората, това би обезмислило религиите. Каква роля би имал човек в един съвършен свят? Не е ли по-добре да се съсредоточим в потенциала, който носим в себе си, (ако искаме може да го наречем божествен), да го развием и споделим с околния свят ?
След всички религиозни конфликти и манипулации от векове, не е ли по-добре да заменим вярата с духовност и действия, които да доведат до реално очовечаване.
/ Номади на път за Хиршад пас, Пакистан /
Истински номади в класическия смисъл на думата, се срещат все по-рядко. Те са съвсем различни от електронният номадизъм, който завладява планетата,
По начина си на живот, от хилядолетия насам, без да си задават въпроси, тези хора са правили мост между различните култури и цивилизации. Днес модерният номадизъм, заел най-различни форми, ускорено променя света и същевременно неудържимо ни отдалечава от Природата. Самолети, взимани като таксита, фейсбуци, твитери, сателитни антени и какво ли не още, създават виртуални контакти, граници не съществуват между изкуственото заедно. И колкото по-„заедно“, ставаме по-самотни и индивидуалисти.
Ето няколко идеи, които правят пътуването на класическия номад лесно и пълноценно:
– Не се сравнявай с никого.
– Храни се с храната на страната, която обитаваш и я споделяй с другите.
– Избягвай тревогите.
– Не критикувай.
– Не се оплаквай.
– Заменяй и давай, за да вземеш. Обогатявай се, за да обогатяваш.
– Губи се, за да преоткриваш света и себе си винаги различни.
/ Вакхан коридор, между Пакистан, Афганистан, Киргизия и Китай /
Също няколко библейски мъдрости, свързани с номадизма, валидни за всички времена.
– Всяко жилище, град, страна, политически строй и връзка са временни.
– Инсталиране “завинаги” не е възможно.
– Всяко жилище е „хижа“. Вечен дом не съществува.
– Всяко застояване на едно място е временно.
– Всеки успех е временен.
– Всяка радост (тъга) преминава.
– Всяко богатство в даден момент губи смисъл.
– Самото пътуване е също временно.
Това не може да бъде по вкуса на влюбените в котвите, позлатени или не, нито на хората, блокирали от страх да се огледат, за да изразят себе си, извън това, което им налагат другите. Глаголът еx-istere (лат.) = “излизам от себе си” = съществувам, се изразява във всичко, което не спира да ни предлага живота.
Номадът е обратно на тесногръдия, уплашен егоцентрик, обхванат от себе си.
Тези хора ни показват как единственото нещо, което можем да правим на Земята, е да напредваме и с всяка крачка да търсим възможност да правим обмен с другите.
Един тцадик (мъдрец евреин) запитал свой почитател хлебар как живее. “Купувам брашно, – отговорил човекът – добавям вода, мая, меся, оставям да втаса, пека хляба и го продавам. С парите купувам брашно и така нататък…” Тцадикът пояснил, че не пита как хлебарят прекарва времето си, а какво го стимулира да живее! Хлебарят продължил да повтаря реда на своето ежедневие. Тцадикът добавил отново: “Въпросът ми е какво сънуваш, какъв е смисълът на живота ти?”.
На еврид думите хляб и сън се пишат с едни и същи букви. Може да се каже, че сънят е хляб за душата, както хлябът е сън за тялото. Тцадикът говори за душа, а хлебарят за тяло.
Хлябът втасва и го печем за консумиране. За да реализираме сънищата си, преди това трябва да ги сънуваме. Връзката земя-небе принадлежи на способните да сънуват Всеки ден имаме на разположение 24 часа. Всъщност в живота не правим друго, освен да търсим равновесие между сънищата си (въображение) и реалността. Останалото са навици и механика.
Неотдавна сънувах родния ми дом. Улицата беше облечена в пухкав бял сняг. Преди години в квартала ни имаше хлебарница с традиционна фурна за хляб, месен с мая и вкус на истинско. В сънищата ни всичко е винаги ново и истинско. То ни храни и подновява, както истинския хляб.
Коментар