Черно-бял, би казал познавачът с цел да почертае контурите на скалите и сивите тонове в мъглявината. Защо не цветен, ще кажат някои любители, поласкани от 16-те милиона цветове в цветната фотография.

Черно-белите фотографии (още по-добре, ако са винтиджи – автентични тиражи, извадени от ръката на артиста) на Ансел Адамс, Майкъл Кена, Себастиао Салгадо… или на пионерите Густав ле Грей, Стайшен, Штиглиц, Странд…,  не случайно не оставят място на “повърхностните” ласки на цветовете. Само добрите колористи, често и художници, успяват да превърнат фотографията си в живопис.

Да не забравяме, че тиражите има не по-малко значение от самите фотографии. Колкото до екраните, в повечето случаи, освен професионалните, те са направени комерсиално, за да ласкаят очите.

( Заливът Алонг с излаз към Южното Китайско море Донг във Виетнам.)

Светлините в Пуна де Атакама на 4000 метра в Аржентина са различни от мъгливия залив Алонг.

Вулканът Мисти с тюркоазното си езеро е чудесен цветен, но в черно-бял вариант многобройните сиви тонове му дават по-поетичен вид.

Интересният облак, заедно с фигурите върху солта са по-привлекателни в черно-бял вариант.

Да отнемем ли тюркоазения цвят на езерото Пукаки в южния остров на Нова Зеландия в черно-бял тираж? По-скоро не, освен ако искаме да подчертаем в сиво тонове в интересния облак над езерото.

Черно-бялата фотография не понася грешки. Тя показва същественото, което е особено важно за портретната фотография.

На любителите на блога пожелавам Новата Година да бъде изпъстрена с цветни емоции, а мислите – богати на нюанси, както сивите тонове в чернобялата фотография.