Във Виетнам, Камбоджа, Китай… е възможно да изберете или да си поръчате копие било на антично или модерно изкуство. Статуята може да бъде в размер и материал какъвто пожелаете, на цена без конкуренция на световния пазар. Стоката ви ще бъде изпратена до дома ви навсякъде по света.

Тоалетът с дамите в гръб се намира в огромния пазар за търговци и туристи във Виетнам. Фотографията с ганеша (слончето) е в друго, подобно място в Камбоджа.

Този кич, гордост на съвремието, държи да прилича на съвършенните форми на индийските майстори от епохата на царете Кмер между 8-13-ти век.

Повече фотографии ще намерите във галерия 17-та на сайта.

Споделям фотографии от Виетнам и Камбоджа, далеч от идеята на някои наши медии, съобщаващи близкия край на света (07.01.2012) .

Според дамата от фотографията зъбите на животните и на някои хора са бели, защото те не знаят как да ги опазват. Тя консервира лакираните си зъби според традицията в страната. Тази от по-горната фотография избелва зъбите си със сурово захарно цвекло. За нея по-добро от все едно коя паста за зъби. Едната е от Камбоджа, другата от Виетнам.

А ето как виждам света малко преди „края“:

Всеки край предполага ново начало, стояло зародиш. Епохата ни на състезание за нови технологии като интернет, мобилни телефони, изкуствени мозъци…, в която живеем, е сравнима с Ренесанса, когато  първите печатници са ускорили човешката мисъл. След векове на догми, монополи на власт и религия, Лютер отваря път на съмнението и разбива закостенелите за епохата идеи. Днес структурите в света се разчупват много по-бързо – падането на Берлинската стена, събитията на 11 септември… Новите технологии имат глобален революционен ефект с промени, в която вече живеем.

Информации ни заливат отвсякъде до степен, в която многото започва да се превръща във враг на необходимото. Индивидуализмът се утвърждава като форма на съществуване. За кратък период, несравним с миналите темпове на развитие, близо 6 милиарда жители на планетата жадни за връзка ползват жсм. Хората все по-виртуално заедно, едновременно се чувстват все по-сами. В един все по-неопределен свят, хората все повече се съмняват във всеки и във всичко.

За няколко години 100 милиона забогатяващи китайци стават калвинисти – парите не им стигат, искат вечност. Млади хора  в последен модел кабриолет споделят как колата не им носи щастие, защото все още не са сменили мокета си в къщи.

Науката, станала все по-елитарна, изпреварва начина на мислене на средния човек. Езикът на напредналото мислене се разминава с разбирането на обикновените простосмъртни, които не знаят на къде вървят и най-вече какво точно искат. Индивидуализмът и блестящото развитие на отделни единици, увеличава границата между тях и лишените от възможност да напредват. Обществото се фрагментира. Създават се нови групировки и секти, заедно с един растящ популизъм на хора, повечето недоволни от живота.

Ритуалността, доскоро спояваща хората, чезне. Смисълът на речта губи силата си. Думата, смисленият израз, позитивните емоции, губят стойност. Жестът и поздравът между непознати хора сред Природата е несравним с неудобния, почти невъзможен човешки контакт било в асансьор, на улицата, в мола и изобщо в града. Гъстотата и бързината на разпространяване на  събитията не дава възможност на хората да задълбочат значението им. Ускорението на времето пречи да се структурира ясна смисъл. Младите хора губят поглед към бъдещето, възрастните живеят с изгубеното в спомени минало.

Да не говорим за климатични промени и за замърсяване на красивата ни планета.

Звучи песимистично, но е възможно да се приеме също като симптом за наближаващ нов свят. Думата катаклизъм означава подновяване.

Новият свят с ново съзнание е в зародиш, но само ако сме на наясно с грешките от изминалия ХХ век, най-кръвополития   в историята на човечеството. В противен случай ни очаква още по-голямо разтърсване. Полюсът на влияние в света е на път да се пренесе от Щатите в Азия (Китай, Индия). Африка и Южна Америка тепърва ще излизат на преден план, Европа също, ако приеме Русия и Турция в себе си, а по-късно защо не и Щатите – образуваните два нови полюса да си поделят братски света.

Колкото да сме инертни и егоисти във взимане на решения, необходимостта да опазим Природата все по-крещящо идва на първо място. Ако не я разрушим и ако не се опазим от растящите навсякъде диктатури, бихме могли да говорим за начало на нов технологичен и духовен свят.

Новите течения в изкуството и фотографията са огледало на социалните проблеми. Успехът на шокиращите ефекти в концептуалното изкуство показват търсенето на смисъл в някаква въображаема свобода и болезнена жажда за независимост.

До средата на миналия век изкуството и религията още можеха да носят оксижен и да запълват екзистенциалнияе празнини. Това вече не е достатъчно. Загубили вяра в установените канони, подчертаваме че всичко е изкуство, изразено под различни форми, за да бъде различно и да привлича внимание. Цинизмът и гротескното, изразяват невъзможността да прескочим прага към обещаващото, скрито Ново. Технологиите ни завладяват и манипулират, запълват празнотата в живота с уж нови възможности и свобода, за да ни я отнемат напълно.

Фотографските тиражи  са  все по-големи и фрапантни или дават нови изрази на границата фотографията. Същото с модните ревюта. Растящото  шоу е огледален образ на голямата празнота, която го предизвиква и крещи за промяна! И всичко това между едно изгубено минало и неясно бъдеще. Минало, което липсва, но към което нямаме  желание да се върнем.

Малки по размер фотография на Щиглиц, Мохоли Наги, Мен Ре.. струват стотици хиляди евро, паралелно с професионално добре сниманата обувка в огромния тираж на  известен фотограф, създал име с успешно организирана реклама.

Времената са преходни. Те не могат да изтрият човешкия дух. Новото ни тегли  повече от всякога напред, искреният акт на творене няма мярка и остава винаги извън времето. Светът няма да се срине. Раждат се нови духове, които колкото по-ясно реализират от какво минало излизаме и по какъв ръб се движим, повече шансове има да изградим нов, прекрасен свят.

Така ми се иска и вярвам, че е възможно.

Това есе прилича на жиците в тази фотография и ако не ви е заболяла главата, следете блоговете ми до фаталния 7-ми януари. Ако спрат – краят на света наистина е настъпил.

Париж – Ханой – Лао Кай

 “Човек пътува по света, за да търси това, от което се нуждае, след което се връща в дома си, за да го намери.”  – Джордж Едуърд Мур

Нощно летене.  Мека лунна светлина облива красивите планински форми под самолета. Летим над Афганистан. В пусти местности проблясват разхвърляни единични светли точки. Планинските сенки заедно с болезненото настояще на многострадалния афганистански народ, стаяват и историята на голямото минало на Индиите.  Слагам платнени кепенци на очите и се опитвам да заспя.

Заменям студения ноемврийски Париж, както обявиха в самолета, с “прохладните”  28°C в Ханой. Настанявам се в старата част на града, за да дочакам нощния влак към Лао Кай, северната граница на Виетнам с Китай. Ще снимам съботния пазар в селцето Бак-Ха, където виетнамски и китайски етнически групи Тай, Х-монг, Дао, Нънг и Фу Ла излагат стоките си. След това ще пресека по дължина Виетнам и Камбоджа, за да снимам в Ангкор, по величина и рафинираност в изкуството, стоящ до пирамидите в Египед и Мексико.

Това не е поток, а вълна от велосипеди и мотопеди, повечето с млади хора – нацията е млада. Движение, горещина, но въздухът за учудване е вероятно по-чист от софийския. Жените, добре загърнати, всички носят маски. За да бъдат харесвани, азиатките трябва да имат бяла, нежна кожа като коприна. Факт, отива им! Според тях бронзовите лица са груби и израз на примитивност, свързана с груб земен труд.

Белите личица, често по няколко яхат забележително тихи, пъргави мотопеди или електрически велосипеди, каквито едва сега започват да се явяват в Европа. Движат се хаотично с виртуозен слалом, доставят си удоволствието да показват какво могат. Когато ги погледнете, бързат да сe усмихнат.

Проблемът с преноса не е проблем.

В по-голямата част на града нещата стават пред домовете и на улицата.

Храните са био – химикалите и индустриалните производства струват пари. Човек се храни чудесно по тротоара на улицата с прясно сготвено.

В долния кадър има четири генерации, нещо трудно срещано в страна, където след всички войни, лагери и кланета, преобладава младо поколение. 

Накрая на деня споделям купето на нощтния влак с японец и холандиц. Японецът след като разправя за различията с Япония, благодари за вниманието, слага си тапи в ушите и мигновенно заспива. Холандецът има лакирани нокти на ръцете и ми се усмихва срамежливо. Тръгнал е на околосветско пътуване, но предпочита Лаос пред все още  „оцветения комунистически“ Виетнам.

Следващият ден е динамичен и в началото малко объркан. С два фотоапарата на раменете няма как да държа отворен чадър за палещото слънце. Бързам да не изтърва от атмосферата наоколо, губя черните си очила и няма за кога да търся резервните в багажа си, ще изтърва пазара!

Не съм свикнал с голямата жега!!

Местните, обхванати от грижа да продават, не ми обръщат внимание. За тях съм различен, явно незначим и това ме улеснява да снимам. 

Красотата и естествения живот на тези хора ме зареждат с прясна енергия и забравям горещината.

Внезапно небето помръква, минава облак и от всякъде потича вода.  Хладният душ ме изненадва близо до няколко прасета. Пороят не променя с нищо ритъма в търговията.

Късно вечерта се отзовавам на 140 километра от многоцветния съботен пазар, за да открия друг, неделен в Мюонг Кюонг. Тук етническите групи са различни. Двата пазара са достатъчно мобилизиращи, за да забравя проблема с климата.

На третия ден се чувствам адаптиран към обстановката. Прегладнял, прилагам трите закона на номадите: яж от храната на страната, в която се намираш, не прави сравнения и не сравнявай себе си с никой. Различията обогатяват, приликата обезличава и успива!

След многолюдните, трудоемки пазари, преди да ме грабне атмосферата на други виетнамски провинции, опитвам риболовни жестове във водите на реката Ло, ръкав на Меконг.

                                                          / откривам в себе си способност да се нахраня все едно къде /

Любителите на фотография могат да видят три галерии за Виетнам на 16–та позиция в сайта. Следва блог със среден и южен Виетнам, заедно с прелестната Камбоджа.

Весела Коледа на любителите на блога!