« Time is on your side », така нарекох изложбата си за Ню Йорк по случай годишнина от трагедията на 11-ти Септември.

Откриването стана на 12-ти септември в 18 часа, галерия „Мисията“ в Държавния Културен Институт на МВНР ул. Алфред Нобел, 2. За контакти: Държавен Културен Институт тел. 8076430, www.sic.mfa.bg

Изложбата е поглед с усещането ми за този град, който обичам и съм взел присърце.

Ню Йорк не е Америка, а просто единствено по рода си място, с витална енергия, която ви грабва и ви кара да успеете или да си отидете.  Град, в който културата и цивилизацията са в движение на ръба на времето. както казва Юнг, колкото по-близо се намираме до център на цивилизация и култура, по-напред се движим във времето. В Ню Йорк човек си сверява часовника без да се чувства чужденец, защото всеки е пришълец.

Тук са събрани човешките дяволи и ангели от всякъде, всичко трябва да бъдат точно и професионално издържано. Човек дава и получава максималното от себе си, пропуските се заплащат веднага.

Трагедията на 11-ти Септември вкара човечеството в нова ера. Стана ясно, че в света, в който живеем, всичко е възможно, явленията не могат да бъдат изолирани.  Цивилизацията, изпреварила културата, е възможно да ни вкара във всевъзможни неуправляеми ситуации. Грешките стават все по-недопустими и все пак възможни, затова все по-опасни на планетарно ниво.

Последната фотография от изложбата показва мястото на падналите кули.

Благодаря на всички, които се отзоваха на откриването и споделиха присъствието си.

Повече фотографии от Ню Йорк ще намерите в www.photography.pastoukhov.com

След Йерусалим, пустинята Негев и Мъртво море, най-впечатляващ град за мен е Сафед (Тцват). С благоприятния си климат в Голанските възвишения, според Тората той е основан от един от синовете на Ной. Мястото е наситено с  духовност. През ХVI век Грация Ханаси, любимка и финансова съветница на Сюлейман Великолепни, известна като “Сеньората”, закупува от султана областта Тибериада,  където е разположен Сафед. Идеята е 1500 години след разрушаване на Храма евреите да имат отново земя. През 1570-та година малко след смъртта на многоуважавания кабалист Кордоверо, в Сафед се настанява подновителя на Кабалата, гениалния Исак Лурия.

Представям си тези хора далеч от бликащия ренесанс във Венеция, Флоренция и Анвер, откъснати от света как се отдават, тяло и дух, на размисъл за процесите по създаване на Вселената. За да не объркват мисълта на обикновените вярващи, те запазват за себе си революционни идеи като това, че Бог е само начин да наричаме процеса на сътворяване и развитие на Света, без да е необходимо да му даваме морална роля. Сафед става център на кабалисти.

След квартала Меа Шарим в Йерусалим, а той е труден за снимане поради крайните религиозни, които не признават държавата и затрудняват развитието на страната, Сафед е рай за фотографа. Освен това религиозните отговарят с удоволствие на въпроси поставени от чужденци.

През кaлдъръменото площадче минава равин (от фотографията), който кръщавам “Джеймс Бонд” . Махаме си с ръка и след няколко думи, смях, сядаме на маса да похортуваме на турско кафе, локум и чаша вода. “Бонд” е бивш банкер, живял в Чикаго, печелил много, опитал какво ли не от живота и решил да се оттегли, за да потърси друг начин на съществуване. Няколко шекела днес са му достатъчни, изглежда нормален и щастлив, споделяме идеи. На такъв човек може да зададете всякакви въпроси. Моят беше екзистенциален: В този свят, в който всичко се механизира, автоматизира, роботизира…, в който всички сме уж по-заедно, но все по-отдалечени един от друг, в който се чувстваме донякъде загубени и с растящо желание да разберем на къде вървим, какво би казал равина, кабалист? „Бонд“, с весел блясък в очите, без да тежи с анализи и сложни философии, сподели с мен следната почти банална история:

“ Когато Бал Шем Тов, създателят на хасидизма, имал да решава труден за него проблем свързан със струпване на нещастия върху главите на сънародниците си, отивал на определено място в гората, запалвал огън, медитирал съответна молитва и молбата му се реализирвала, чудото ставало, нещастието се разминавало. Една генерация по-късно поради същите причини последователят му Магид от Мезерич се налагало да се обръща към Небето. Той отивал в гората и казвал: “Господарю на Небесата чуй гласа ми. Не знам как да запаля огъня, но съм способен да кажа молитвата”. И чудото ставало отново. Генерация по-късно равина Моше от Сасов, за да спаси народа си, отивал също в гората и казвал: “Не знам как да запаля огъня, не знам и молитвата, но си спомням мястото. Това би трябвало да е достатъчно.” И било достатъчно. Дошъл ред на равина Израел от Рижин да отдалечи заплахата. Настанен в позлатен фотьойл в голямата си къща, той уловил главата си с ръце, обърнат към Всевишния: “Господарю на небесата, не съм способен да запаля огъня, не знам молитвата, не мога дори да намеря мястото в гората. Знам единствено да разправя тази история и това би трябвало да е достатъчно.” И било отново достатъчно.”

„Бонд“ усмихнато примига и добави: “Въпрос на искрено добро желание!”. Днес това се отнася до всеки човек и не става дума за молитва, а за действия лишени от егоизъм и задни мисли.

До нас спокойно подремваше жената на друг рабин. Мястото беше наистина странно, със специфичен мир и дух, все по-рядко срещани.