ОТ ГЛАВАТА…

ДО ПЕТИТЕ… /София/

                                   /Покрива на Централна Банка, София/

Безуспешна акция.

                                                                          / Банско /

Който се смее, зло не мисли…

Който пее и пие, гласът му се лее…

                                                                 / връх Мусала /

Който без да пие, стихове реди, все някак ще ги нареди…

                                                          / Мъртво море, Израел /

Който без мярка пие, да се напие…

Който дегустира и осмисля, да се чуди и премисля….

                                                                       / Париж /

                                 / Портрет на фотографа след чашка  в размисъл. /

Фотожурнализмът е нож с две остриета, защото изображението действа по-силно от думите. « Една картина струва хиляда думи » казва Сун Кси в Китай преди две хиляди и петстотин години. Силата на изображението има субективен и политически характер. Когато представяме или говорим за заобикаляща реалност, даваме най-вече свои концепции. (Имам в предвид демократично общество, в което фотографът журналист е свободен да представи събитието със собствен поглед.)

Фотожурналистът има деликатната позиция да представи обективност в събитията, които заснема. Съвсем не е лесно да отразим обективно събитие с платен за това поглед. Естетизмът и качествата на окото ще ни заведат в света на фотографа и само донякъде в реалната обстановка на събитието. Един и същ обект, заснет от различни фотографи е различен, а изборът на журналиста, който публикува събитието, зависи от политизирания му поглед. Самото събитие следва ред други, незаснети и в никакъв случай обективно изяснени.

Добрият фотожурналист е в сърцето на действието, където изискванията за представяне на добър материал са  големи и особено във военно време изискват изключителни качества.

Пространство и време са взаимно свързани, но те са толкова реални, колкото виолетовия цвят (отговарящ само на определена дължина на вълната) на минзухара  е  характеристика на цветето, наречено минзухар. В този смисъл фотографията, взета като изображение на реалността, не показва повече реалност, отколкото всички други опити да представим реалността. Някои фотографи дори да имат по-обективно вътрешно проникновение, то е също функция на външния свят, от който произлиза.  Ние отразяваме света с детерминизма на характеристиките, които субективно му даваме.

Субективната визуална идея на човека зад обектива не е единствения недостатък (или привилегия) на фотографията. При всички случаи представения от нас свят е интерпретация и когато е сполучлива, се превръща в изкуство. Ако приемем фотографското клише за реалност, това  банализира изкуството, то губи предназначението си. За Тициано „живописта започва, когато това, което гледаме вече няма общо с това, което виждаме“. Големите учени също правят изкуство. Физиката, казва Айнщайн, е вид метафизика, защото няма допир до реалността.

Забелязвате ли принца, стаен в скалата от горната фотография в Тасманово море? Аз го видях със закъснение, след като бях направил снимката.

Голяма част от големите фотографи са били отначало фотожурналисти. Фотожурналистите не са второ качество фотографи, но работата по поръчка и ограниченията от възнагражденията са пречка са свободния поглед. Добре нахранени фотографи, които свободно следват проектите си, се броят на пръсти.