Натюрморт (фр. nature morte “мъртва природа”) е жанр на изобразителното изкуство. Историята на натюрморт започва от религиозната живопис на фламандските майстори (still leven) от 13век. През 14 и 15 век предметите в живопистта добиват привилегировани места. Във Франция през 1763 година по времето на Шарден жанрът „натюрморт“  става на мода. Дидро е от първите почитатели. Било е модерно да се рисуват картини с умрял дивеч, често гарниран с плодове, съдове, предмети, черепи… В Природата няма “мъртво”, в изкуството също. Определението на англичаните still life звучи по-приемливо.

Днес този жанр е разширен и когато снимам „натюрморт“ търся моменти, стимулиращи живота

Минавам покрай Гръцката църква в София и продължавам към Руската. След това влизам в Света Неделя, за да завърша в храма на Александър Невски. В три през нощта със свещица в ръцете уморен заобикалям Свети Седмочисленици се прибирам в къщи.

Срещам много хора, повечето млади. Виждам как се забавляват с оригиналната възможност да се разхождат и да си говорят със свещица в ръка. В жестовете им няма нищо религиозно, просто си създават приятна атмосфера заедно. Циганин усмихнато ми предлага свещи на половин цена. Макар рядко срещат се и други млади с блясък в очите, търсещи спасение отвъд трудният свят, в който живеят.

Хубавата Великденска нощ ме връща четиридесет години назад, когато религията беше отречена. Посещението на църкви, особено за млади хора, ученици и студенти, беше забранено. Правех всичко, за да се промъкна зад кордона от пазачи около катедралата и да вдъхна от забранената, мистична атмосфера на Великденската нощ. Миризмата на тамян и восък, заедно с танците на отблясъците по фрески и икони развинтваше въображението ми. Не мислех за риска да бъда санкциониран. Исках на всяка цена да вкуся от забранения плод. Неясната представа за дядо Боже се засилваше от звучното църковно пеене с гласовете на хора и чудесната акустика на Александър Невски. Живите пламъчетата на свещите ме приканваха към забранени, скрити светове. Късно през нощта, за да запазя преживяването вървях със запалена свещица скрита с ръка в пазвата. Вятърът я гасеше и взимах огънче от закъснели възрастни минувачи. Те също го криеха, а после се шмугвахме в слабо осветените софийски улици. Пламъчетата създаваха помежду ни някаква духовна връзка. Късметът ми работеше и не ме изключваха от училище.

По пътя към вкъщи в църквата Свети Седмочисленици целувах ръката на дядо си, който осемдесет и пет годишен, оставаше до края на службата. Развълнуван продължавах с нова свещица през петте кюшета към цар Борис и Неофит Рилски, а в къщи оставях свещицата да догори на масичка до леглото ми.  Пламъчето играеше по стените, превръщаше стаята ми в храм. Унасях се, вторачен в Нещо безкрайно,  спасително, с надеждата, че има други Неща в живота. Зад фона на някаква неопределима празнота сърцето ми туптеше силно и горящият въпрос „защо всичко това?“ чезнеше в пламъчето на свещицата. Възможно ли беше да сме изпълнени с толкова хубави усещания и едновременно животът ни да минава в празни задължения? Не знаех да определя какво  търся. Думите свобода, дух, обич, докога ще ми налагат в училище неща, които не ме интересуват, всичко това оставаше увиснало във въздуха.

Подобни незабравими мигове изостряха чувствителността ми, помагаха да търся отговори на горящи въпроси, които щяха да ме съпровождат цял живот. Алергията, която започвах да имам спрямо рамките на задушаващия ни детерминизъм, ме караше да не спирам да търся изход. Откраднатите свободни моменти в периода на строежа на комунизма бяха началото на това, което по-късно се разви като стил и цел в живота. Някои хора с подобни идеи завършваха трагично, други се приспособяваха и обезличаваха. Днешните поколения заплащат последиците.

Прочетете цялата статия »

Споделям с българските читатели няколко идеи за превода си на книгата „Шри Оробиндо* или Авантюра на Съзнанието“, автор Сатпрем, издател Факел Експрес, второ преработено издание, 2008 г. и трето – декември, 2010 г..

Живеем с радости и неволи, но мистерията на самото творение продължава да ни убягва. Живеем незадоволени в свят, който ни задължава  да  търсим разрешения за проблемите си или да затънем по-дълбоко.

Възможността да променяме съзнанието си е една от привилегиите на човешкия вид. След ужасиите на миналия век пред нас се очертават с множество нови катаклизми. Осъзнаваме ли това?

В „Авантюра на Съзнанието“ авторът Сатпрем описва живота на гениалния визионер на двайстия век Шри Оробиндо, който стига до границата на възможното за човешкия дух. Не става дума за нова теория, религия или мистицизъм, а за практическо приложение, свързано с разширяване на Съзнанието на човека. Шри Оробиндо, за разлика от зародилите си амбициите напоследък в Силикон вали за създаване на изкуствено приповдигнати хора, търси естествен, ускорен път за мутиране на Хомо Сапиенс в супраменталния човек на бъдещето.

„Нашият свят е в еволюция и еволюцията има духовен смисъл. Единствената ни свобода e чрез индивидуална еволюция да се издигнем на по-високи нива на съзнание и да въплътим истините според нивото, на което се намираме“, отбелязва в книгата си Сатпрем.

Шри Оробиндо, заедно със свои съмишленици, разбужда и участва в организацията на революционно движение в Индия. Действията му са в рамките на закона, което го прави неуязвим пред англичаните. Нещата напредват и той разбира, че Индия ще се освободи. Дори предсказва годината, но едновременно съзира растящата сянка на национал-социалисти с опасността човечеството да се самоунищожи.

Той се оттегля от политиката и социалния живот, за да потърси възможност за ускорено мутиране на човешкия вид по естествен път. Изхожда от постулата, че Хомо Сапиенс не е стационарен вид. Промяната в живота за него била възможна само с радикална промяна в съзнанието на хората.  След като превежда и анализира непознати до тогава текстове от времето на ведическите риши, той съпоставя своите физически експерименти с направените в далечно минало и създава Интегрална Йога, различна от дотогавашните йогийски дисциплини. Малко преди да напусне тялото си, на брилянтен английски, с „думи, които виждат“, той довършва епопеята Савитри – 23813 стиха за сътворението и съдбата на човека.

В „Авантюра на съзнанието“ Сатпрем показва как човекът, носител на съзнание, е мост между безграничния дух и крайното в материята. Разбираме по-ясно привилегията да бъдем участници в настоящата епоха с отговорната участ, която ни принадлежи. Свободата, която търсим и обичаме, не е ли именно възможността да преминаваме на все по-разширени планове на съзнание?! Думата „авантюра“ в заглавието на книгата етимологически включва идеята за неочакваните трудности с непрекъснато нови елементи за преодоляване.

Във втория преработен превод на книгата предпочетох да приема санскритското име „Орробиндо“, звучащо като мантра, а не Ауробиндо, наследство от руски преводи, приели английското произношение на името.  Същото за бившия френски протекторат Пондишери, както го произнасят французите или „милото Понди, както го наричат местните.  (На английски – Пондичери.)

Виждате портрета на Мер, създателката на Ашрама в Пондишери, който тя наричала „Лаборатория за изследване на човешкия вид“. Преведох също две книги за тази съпътница на Шри Оробиндо: „Божественият материализъм“ и „Новият Вид“ – тема за друг блог.

В превода бях затруднен да намеря на български  разликата между думите: „mens“ и „spiritus“,  mind и spirit или mental и spirituel. На български думата мантал (ментал) са мислите. В книгата може да прочетете за телесния и клетъчния мантал. Spirituel не иска да каже само духовен, което на български е съвсем общо понятие, включващо религия, култура. На френски и английски тази дума говори за трансцедентност, за човешки дух. Човек може да бъде духовен, но не задължително spirituel (понятие по-богато от духовност).

За повече яснота: Шри Оробиндо различава четири части в човека – мантал, витал, физика и психика. В психика той влага човешката душа, Божествената искра, според индийските вярвания, мотор за развитие на съзнанието. Всяка от тези части има свое индивидуално, комплексно и независимо съзнание. Манталът, виталът и физиката (тялото) участват в развитието на психическото същество.

Духът и материята са неделими, така както ги разбра Спиноза и някои други философи в миналото. Има интересни паралели между терминологията на Шри Оробиндо и Юнг, както и връзката материя – енергия в квантовата механика.

За читателите на Авантюра на Съзнанието, ако имате въпроси, на които мога да отговоря, бих го направил с удоволствие.