/ Йерусалим /

Един тцадик (мъдрец евреин) запитал свой почитател хлебар как живее. “Купувам брашно, – отговорил човекът – добавям вода, мая, меся, оставям да втаса, пека хляба и го продавам. С парите купувам брашно и така нататък…” Тцадикът пояснил, че не пита как хлебарят прекарва времето си, а какво го стимулира да живее! Хлебарят продължил да повтаря реда на своето ежедневие. Тцадикът добавил отново: “Въпросът ми е какво сънуваш, какъв е смисълът на живота ти?”.

На еврид думите хляб и сън се пишат с едни и същи букви. Може да се каже, че сънят е хляб за душата, както хлябът е сън за тялото. Тцадикът говори за душа, а хлебарят за тяло.

                                    / Буенос Айрес /

Хлябът втасва и го печем за консумиране. За да реализираме сънищата си, преди това трябва да ги сънуваме. Връзката земя-небе принадлежи на способните да сънуват Всеки ден имаме на разположение 24 часа.  Всъщност в живота не правим друго, освен да търсим равновесие между сънищата си (въображение) и реалността. Останалото са навици и механика.

Неотдавна сънувах родния ми дом. Улицата беше облечена в пухкав бял сняг. Преди години в квартала ни имаше хлебарница с традиционна фурна за хляб, месен с мая и вкус на истинско. В сънищата ни всичко е винаги ново и истинско. То ни храни и подновява, както истинския хляб.