„От Париж до Ашрама“ – Иван Пастухов откри рая в Индия, но продължава да пътешества на лов за фотомигове.“ С това заглавие списание Тема от 18-24 януари реши да покаже как живея.

 Към списанието нямам критика, защото виждам, че това е стил в цялата българската преса – с подчертана освободеност, гръмки изречения, показност, далеч от литературния български и желание за сензация, която да привлече публика. Разбираемо е, да се установи културен, елегантен стил в езика след 45 години строго детерминирано съдържание с натрапени лозунги в медиите, е много трудно да не се залита в друга крайност.

Промени разбира се има, но жаргонът все още ива нотка на детерминизъм, същевременно с необуздана свобода на израза, който на всяка цена трябва да впечатли публиката. Това ме кара да реагирам, вероятно защото във Фрнация всичко това е съвсем различно.

На срещи и интервюта опитвам да покажа, че гръмки, затварящи в рамки изрази не са необходими. Освен това рай на земята не съм открил никъде и съм убеден, че такъв не съществува. Вкус към лов, все едно от какъв характер, нямам. Пътувам в различни страни с желание да откривам и фиксирам с обектива вълнуващи моменти. Проект ,свързан с „Земята и Хората“, който не е достатъчен за един живот.

Кариера не правя. Привилегировам свободното нреме, за да търся отговори на въпросите, които ме вълнуват. Фотографията е чудесен  инструмент за търсене, което  постепенно се превръща във вътрешна необходимост. Качеството на всяко действие и най-вече свободата, изисква непрекъснато усилие. Животът ми върви без Академии и Ашрами, без стремеж към богатства, реклами, титли и рамки. Крача с  миши крачки напред, както в играта от детските ни години: „Царю честити имен ден, колко е часа?“ . Нещата се случват в мишите крачки. В живота малката крачка често е по-ценна от многото други гигантски. Фотографията изисква професионализъм, но не може да бъде професия, защото не търпи ограничения, афиши и лозунги. Родченко е имал гения да се нагоди към Сталин без да загуби свободния си поглед.

Преди година Асоциацията Картие Бресон направи изложба на Соул Лайдър, между най-добрите фотографи-колористи на века. Осемдесет годишен той най-после се появи в Париж. На входа на изложбата му с големи букви беше написано: „Творих и бях щастлив, животът ми да премине в сянка“. В индийската епопея Багават Гита се казва: „нещата започват да стават, когато не търсиш плода на усилията си“. За изложбата ми „Тук-Там“ може да влезете в: http://gallery.eibank.bg/bg/exhibitions/future/121 или в  http://credo-gallery.bg/bg/archive от 2010 година