Ето как протича този път двумесечния ми престой в родината.

Галерия Средец в София, Министерство на Културата и Японското посолство представят фотографската ми изложба “Аригато Джапан” (Здравей Япония), един поглед към гостоприемна Япония, където японците казват “красотата е отговор на търсената истина”.

За Япония съвсем накратко бих казал, че е взела есенцията от културата на своята съседка Китай, по-късно също от Запада, без да промени стила и същността си, предполагам една от причините в страната да има толкова шокиращи, успешно овладени противоречия.

В отношенията между хората  има етика и финес, съчетан с твърдост и подчертана дистанция. Личното е свързано с общото, место “обичам те” японците казват “има обич”, вместо “липсваш ми” – “има тъга”. На зададен въпрос най-честият отговорът е “може би”. Глаголът съм няма сегашно време – в живота всичко е на път да става. Японците не спират да се изграждат! Изкуството в Япония не е симетрично, нито “съвършенно”, както гръцкото, а винаги с възможност за развитие.

По време на откриването на изложбата японският посланик ме стопли с думите „фотографиите ви ме върнаха в страната ми“. Също досега не бях получавал роза от жена, при това искрено засмяна японка.

В София е студено, вали дъжд. Времето е подходящо за топла минерална баня. Това ме заведе в Панчарево, където банята е прясно подновена.

Мраморите на връх Вихрен и масива на Кончето са покрити с бяла пелена, която ще се загуби така бързо, както се е появила. Любимата ми планина, „най-красив си в света“, казва песента. Така мисля и аз.

Пиринската авантюра завършва, както обикновено, в минералната баня в Добринище, опазена все още от „вълците бизнесмени“ от местния кмет.

Едно от големите ми удоволствия е да слушам местните как сладко си хортуват какво се е случило на кравата или какво било или ще бъде. Така е било от десетки години. Двата „младежи“ на фотографията като деца са помагали на бащите им да строят банята. Било е на собствен гръб и собствени средства.  Днес се опасяват кой ли от “благодетелите” на града ще я “закупи” от кметството, за да си направи Спа.

Преди повече от 50 години слизахме от Пирин  до самата баня със ски, забучвахме ги в снега до клетката на една жива мечка и се топвахме блажено в банята. Някой от по-възрастните изваждаше шишенце с домашна ракия и запявахме тихо песни за Пирин. Сега продължава да е хубаво, стига лакомите Чичовци с парите да не глътнат и заменят банята с някое лъскаво, безлично спа.

Но нека да завърша с Япония, където има многобройни минерални бани, включително на покрива на хотел, в който преспах. Голяма час от баните са в красиви градини. Японците имат голям респект към Природата, в която всяко нещо има своето място.