Евреи – Мюсюлмани – Християни
2013
Близки, сродни и така различни! С един и същ корен, евреи и мюсюлмани неизлечимо се разделят още от времето на Абрам с първородния му син Исак и по-късно Исмаел.
Готов да жертва най-скъпото в живота си – Исак – Абрам (поради това преименован от Бога, Авраам) става баща на монотеизма.
Синът на Исак, Яков, води борба с ангел, показва неоспорими качества и приема името Израел. Исмаел от своя страна ще стане човекът, който се подчинява на Аллах – бог за тези, обърнати към Него в религията ислям. (в превод – подчинение). Мюсюлман е всеки вярващ, подчинен на Аллах, който рецитира псалмите и прилага задължителните принципи, за да намери обещания мир, начин да осмисли трудностите в живота. Невярващите са обречени.
За евреите свещената книга Тора означава “ориентиране”. Религиозният евреин прекарва живота си в изучаване и интерпретиране на текстове. В библейските писания Яков се бори със и против Ел (Бога). Той дискутира, отрича, добавя коментари, интерпретира думите, които е получил. Основната човешка проява за него е да изучава, да премисля, да опитва да разбере, но не и да се подчинява и да приема безотказно. Ел е в духа на Яков, готов да пребори трудностите, за да отваря себе си и да еволюира. Евреинът вярващ или не, преминава живота си в търсене с въпроси, асимптоти към истини в един непрекъснато, променящ се, мутиращ свят. За евреите Ел се нуждае от хората, за да променя и той себе си едновременно със света. (Квантовите физици вероятно разбират това най-добре.)
В размирните времена в началото на новата ера евреинът монотеист Христос иска да подобри състоянието на евреите. В очите на някои от съмишлениците си той е дълго очаквания месия. В напрегнатия, объркан по това време еврейски свят, той прилага библейските писания в ясна, лесна за възприемане форма и последователите му, в желанието им да съберат привърженици за еврейското учение, представят Христос като божествено въплъщение в човешка форма. Той се превръща в централна фигура в заформящото се християнско течение с идея хората да се обединят в една обща религия. Шест века по-късно мюсюлманите имитират същия амбициозен опит.
Първородителите на монотеизма, евреите, стават жертва на двете нови религии. Всъщност идеята на евреите е наследена от персите по времето на Хамураби (одата за Гилгамеш). За тях Бог е недостижим, непознаваем и не може да бъде затворен в метафизична, още по-малко човешка форма и християнството е форма на идолопоклоничесто. За евреите месията не се представя задължително в човешка форма. Това би била епоха, в която хората ще могат да се приемат и обичат.
Знаем, светът е един и неделим. Всеки от нас, отворен да живее с емпатия към хората и с респект към земята, на която е гостенин, може да бъде месия – важна за 21-ия век истина, която ще осъзнаем или ще се самоунищожим.
Не пиша нещо ново, само няколко идеи към фотографският си проект за религиите в света.
Коментар