Средата на октомври е.  Намирам се на около 5000 метра в измисления от камиларите уигури базов лагер  на Гашербрум. В китайския Каракорум реално такъв лагер не съществува, осемхилядникът не е покоряван откъм китайска страна. Тук рядко стъпва човешки крак.

През стените на палатката прозира светлина от кристално ясната луна близо до пълнолуние. Надниквам навън за последно към нощната феерия от сенки и просветващи като факли в небето върхове на осемхилядници. На сутринта голяма изненада: планината се е преобразила, облечена в нова премяна. Есенните  треви са побелели от неусетно преминалия през нощта снежен облак. Изтупвам снега от палатката радостен като дете, видяло за първи път сняг в живота. Живот който не може да бъде друг, освен прекрасен. Сменям леките обувки с по-сериозни, хапвам набързо и хуквам да снимам, да изпреваря слънцето, което след няколко часа ще ми отнеме хубавия сън.

                                                                  / Гашербрум в дясно /

На бързо чезнещия бял фон осем хилядниците по дължината на границата между Китай и Пакистан проточват снаги към кристалната синева на небето.

                                                               / Начало на ледника на Гашербрум /

Набирам височина в космична обстановка, един сън в бяло, който ще ме съпровожда, заедно с всички други досега.