Измислили сме времето, за да сложим ред в представите си за света и мястото ни в него. Интегрирано в мисли, въображение и приблизителни спомени, времето помага да програмираме и въображаемо бъдеще. Настоящият момент ни дава възможност да осъзнаем мига, а във фотографията за части от секундата да го фиксираме. 

                                                     /В Булонския Лес, Париж /

Тогава спираме времето в интуитивно избрания момент, приет за интересен и неповторим. Но не е ли такъв и целия ни живот – подарък, който ни се изплъзва непрекъснато. „Притежаваме го“ условно, за известно „време“.

Добрата фотография е привилегирован момент, състояние, освободени от ограничения, „в състоянието на дете, откриващо света“. Цитирам големия чилийски фотограф Серджо Ларен.

Снимаме и говорим за геометрия, за светлина, за техники и технологии…, но идва момент, когато забравяме всичко, включително себе си, за да  участваме в магията на живота, възможност да приемем с отворено сърце подаръците, които ни предлага света.

Цветна или черно-бяла фотография? За повечето добри фотографи светът е черно-бял. За колористите цветовете в кадъра трябва задължително да се обичат. ( Соул Лейдър, Ернст Хас, Хари Грюаерт)!