Преди години по наредба на руските ни покровители беше необходимо да станем “нация техническа”. Неотдавна в Широка Лъка попаднах на този феномен.

В едно откъснато от света селце в пустинята Пуна де Атакама в Аржентина, където с дни не се среща човешка душа, а пистите за придвижване понякога затрудняват дори най-добрите джиповете, виждам този убеден в техническите си качества мъж да ремонтира из основи стар Шевролет. Инструментите тук са кът, а за резервни части не се говори.

Испанският ми не е достатъчен, за да разбера как се преустройва такава машина, но човекът е убеден, че всичко е възможно – „no problemas!“ми отговоря човека, който освен това няма бърза работа. След кратък размисъл Чибодиай Калпанчаича добавя с горд тон в гласа: „Тази година колата ще да тръгне“  .

Синчето му без зла умисъл ми подшушва: „в селото не му вярват!“. Запознавам се със странния майстор, който дори няма листа от кока в устата. Казват, че човек, убеден в успеха си, е наполовина успял.

Широка Лъка е широка, Атакама още по-широка. Светът е малък и нации технически не липсват.