Анри Картие Бресон говори за “решителен момент във фотографията”, когато триото око-сърце-визьор ще намери хармония в изплъзващата ни се реалност.

Усещането за добре уловения момент е по-силно от фабулата на филм, в който сме увлечени в потока на действието. Умението да уловим съдържателен многопланов момент с история, различна в очите на всеки, превръща фотографията в изкуство.

Мигът е единствен, само той ни принадлежи, но не ни се полага да го повторим. За спряно щастие човек може само да мечтае.

На китайски, японски, арабски, еврид, вероятно и на други езици, глаголът съм няма сегашно време. Ние винаги сме на път да се осъществим.

Сега е на границата между минало и бъдеще,  винаги различно, често облечено в напрежение, в очакване на идващото ново “сега”. Промяната е доказателство за изминалото време. Във физиката време и пространство са неделими, но това е валидно до определено време в миналото, отвъд което времето не съществува като величина.

Преходът между потенциал и актуалност е основен въпрос в загадъчната връзка свобода-детерминираност. Ние не сме напълно свободни, нито напълно детерминирани.

Животът ни преминава в напрежение, създадено от междувремието, наречено очакване. Когато степента на очакване намалее, често настъпва отегчение. За твърдите реалисти мистерията на смъртта или въображаемата вечност отнемат правото им на очакване.  Чистото “сега” в екстаза, приет за граница на безсъзнание, е привилегия на  будисти и мистици.

Усещането в неудържимата любов не търпи очакване. Присъствието на любимия/любимата изпълва момента с интензивност, несъвместима с понятието време. Творческият процес и интензивният спорт също са свързани с моментното безвремие.

Все повече хора запълват момента с нови модели на телефони, ай-пади и други, сякаш бягат от него и не искат да им принадлежи.

В Оровил (южна Индия) на покрива на огромна, изолирана от шум зала има инсталирана система от огледала, които във всеки момент на деня насочват слънчев лъч към голямо кристално кълбо в центъра на залата. Идеята е да фиксираме с поглед лъча в състояние на концентрация и пълно отпускане. Това е и състоянието на фотографът, който снима концентриран и едновременно забравил себе си.

Фотографиите в този блог са от плаж в Нор Па дьо Кале в северозападна Франция.