Най-хубавите срещи са случайни. А можеби не. Толкова малко знаем за живота и за това цяло, което съдържа всичко, на което принадлежим!

С Кунчок, приятел и водач в Тибет, пътуваме в Тибетската провинция Кам. Имаме желание с малко късмет да срещнем някои от все по-рядко срещаните номади кам-па, както и някой забравен от китайците кът с автентична тибетска култура.

От юрта близо до пътя ни насочват към стар будистки манастир в планината. Поемаме по сучещ нагоре прашен път, който ни довежда до струпани на етажи една до друга къщи. Селото е забележително чисто и за почуда слабо покитайчено.

Местните кам-па, риседнали на слънце до гомпата (манастира), спокойно си хортуват.

Кунчок по кръв е също Кам-па (вижте блога Разбойниците-Благородници) и по отношение на китайците мислим еднакво, той от преживяванията си, а аз по убеждение. И двамата сега отпускаме души в тази рядко срещаната, избягала от времето Тибетска атмосфера.

Преди два дни бяхме посетили Серда Гар, най-голямия будистки център в провинцията Кам. Видяхме един невъзвратимо унищожен манастирски свят с голяма история, днес заменен с млади монаси китайци. На фотографията модерно облечени китайки са дошли със скъпите си коли да дишат чист въздух далеч от замърсените метрополии. Те си правят селфита без представа и без респект към малкото останали местни, прострени за молитва. За китайците те изглеждат не повече от екзотично, чудесни за снимане и селфита.

Връщам се отново към манастира в селото Гаргу. С Кунчок се промъкваме да чуем службата без да се чувстваме чужди.

Монасите и местните, отдадени на будизма се прочистват от тежестите на битието. Звуците и жестовете в манастира ни отвеждат в дпаралелни светове.

Снимах атмосферата с монасите, но светлината на деня в този момент е най-добра за фотографии навън и неудържимо ме тегли да изляза. На прага срещам чистия, топъл поглед на девойката от фотографията. В погледа й не се чете страха на много от местни жители, наплашени от китайците.

Тя ме поглежда в очите и отчетливо разчленява: « What you do here? ». На такова място местен да говори английски е повече от чудо! Девойката държи в ръцете си тетрадка, дневник или речник, прелиства я трескаво и иска да ми каже още нещо. Гласът й е чувствено гърлен, а в желанието си да направи контакт и същевременно да се въздържи, излъчва невероятно очарование. “I learn english very little » – добавя. Смутен и аз, питам къде мога да изпия чаша чай.  Тя заприлиства тетрадката и след кратко мълчание отговаря: “At home “. Девойката се казва Кунчоундза, а аз с разтупкано сърце я следвам към дома й.

По пътя ни задминава група забързани монахини, упътени към своеобразно сковани дъски със забележително красива гледка на планини отзад.

“ Toilet ! “ обяснява с равен глас Кунчоундза, а монахините една след друга грациозно приклякват. Не мога да се въздържа и снимам, притеснен от дружелюбния поглед на новата си приятелка.

На входа на дома й, майката на Кунчоундза ни посреща със същата топла усмивка.

Представям си хората в Тибет, преди инвазията на Китайците.

Малко след това в къщата се прибират брата и сестрата на Кунчоундза. Пием заедно чай, посолен с бучка вкусно масло от як. Разговаряме с очи, с излъчване и усмивки по-съдържателни от всички думи.

Изминава повече от час. Канят ме да остана да им гостувам. Не съм сам, Кунчок ме очаква. Вероятно е притеснен.  Нищо, място има за двама – отговаря с тетрадка в ръцете новата ми приятелка и тръгваме да търсим Кунчок.

На вратата ме изпращат с топли жестове. Усещането е силно, зная, че вече няма да ги видя. Те също. Радост, тъга и благодарност се четатат в очите на всички.

Кунчок се зарадва, смеем се и тримата. Той също благодари за гостоприемството, но няма как, очаква ни дълъг път. С Кунчоундза присядаме за момент в тревата до джипа. С разтуптяно сърце и измерени думи казвам на девойката, че знам – двамата се познаваме отдавна. От вечни времена. Добавям –  хората се движим на пакети от епоха на епоха и при всяко раждане се срещаме отново. Тя ме слуша внимателно, вероятно не разбира всички думи, но лови смисъла. Енергията, която ни свързва е силна, движена от всемирни, непонятни закони. Минават няколко безмълвни минути и си записвам жсм-а на Кунчоундза (в Китай няма живо същество без телефон) с обещание да й се обадя. От багажа си измъквам мускалче от Розовата долина – “рози от България”… – “Bul-ga-riiiaа“, повтаря Кунчоундза усмихната с поглед,  който не ми е чужд и ще отнеса със себе си.

По време на пътуването с Кунчоундза се чуваме няколко пъти. В Париж сънувах майка й, такава каквато я виждате на фотографията.

В сайта www.ivan.pastoukhov.com в галерии 12 и 13 ще намерите цветни и черно-бели фотографии от Кам. Сайтът е на флаш, другите два са жава скрипт и са достъпни за всички.