Всеобща Истина няма. Накъсана на фрагменти от мислите, тя е различна, според начина на мислене на всеки.

Изкуството също не претендира за Истина. То помага да се протегнем отвъд привидния свят и извадим нещо от себе си. Когато съдържанието му въздейства винаги извън потока на времето то е безвременно и  голямо. Независимо от епохата то променя винаги нещо в нас.

Добрият фотограф превръща зрителя в творец, както това става в литературата, музиката и всички изкуства. Фотографията събужда творчески усет, особено в хора, търсещи кислород извън конформизма на ежедневието.

Когато снимам не търся истина, а автентичност. Нямам определена мисъл или цел, не сравнявам, не осмислям случилото се в момента. Играя със светлината, геометрията и вътрешното си усещане в съгласие с външния свят.  Пред визьора на фотоапарата ми за части от секундата  преминава едновременно интуитивен въпрос и отговор.

Такъв е моят случай, но се възхищавам от фотографите творци, които умеят да създават сполучливи сценични обстановки. Изискванията за това са големи. Добри фотографи, особено напоследък като Ник Брант и Ервин Олаф, са единици. Фотографът има възможност да снима директно живота или да създаде постановка, която фотографира.

А красотата? Тя е недвусмислена, неопределима и различна за всеки. Тя отваря духа, обогатява и променя, помага да дишаме различно и да обичаме. Въздишката след болка разведрява, но от красивото губим дъх. „Красотата ще спаси света“, се провиква Достоевски с надежда красивото, различно за всеки, да се превърне недвусмислено красиво за всички.  

Площада Тиан Ен Мен, Пекин.

За да уловим мига, забравяме диктаторът в нас, който налага „истини“. Излизаме от клишето на за-ученото, циментирано в закони и претенции, уповаваме се на вътрешния си усет, обърнат към външния свят. Свят винаги нов и различен.

Добрият портретист лови момента, когато лицето излъчва скритата истина, присъща и различна за всеки.

Най-лесни за фотографиране са децата, хората свързани с Природата и възрастните, когато са доволни от живота. Да добавим и добрите артисти, еднакво истински на сцената и в живота.

Пример за изкуство в невероятно трудни условия: През февруари – март тази година, Европейската Къща за Фотография в Париж отдели цял етаж на Henry Huet с негови фотографии от войната във Виетнам. Пред лицето на смъртта погледът на фотографа впечатлява без да товари, подобно на иконите на Капа. Във фотографиите на двамата смъртта изглежда привидна.