Безлунна нощ. Тишина с внезапни ровиквания на екзотични птици, невидими, неизвестни, както звуци в огромна катедрала. Меката светлина на няколко лампи леко воалира кристалните очертания на млечния път над главата, но осветява мястото, където животните идват да утолят жаждата си.

От дълбокия мрак в далечината с плавни движения се изписват очертанията на растящи мистериозни фигури. Вечността добива форма, отначало няколко сенки, които се превръщат в огромни тела с техните малки в краката. Пристъпват тържествено, вет уши и топят хоботите си във водата.

Не съм ги очаквал и захласнат снимам с подръчното в ръце. Няма време да търся необходимия за случая обектив. Дървото наблизо се превръща в статив – 1/6-та от секундата, нищо, става. Движенията на телата продължават да са плавни, а очите на гигантите сякаш ме поглеждат с одобрение.

После вечността поглъща виденията обратно в мрака на нощта. Така е било в последните няколко десетки хиляди години.