Споделям фотографии от Виетнам и Камбоджа с хора далеч от идеята напоследък на някои наши медии за близкия край на света (07.01.2012) .

Според дамата от фотографията зъбите на животните и на някои хора са бели, защото не знаят как да ги опазват. Тя консервира лакираните си зъби според традицията в страната. От по-горната фотография жената избелва зъбите си със сурово захарно цвекло, по-добро от все едно коя паста за зъби. Едната жена е от Камбоджа, другата от Виетнам. За едни хора светът може да има край, за други е безкраен или просто не ги е грижа за това.

Ето как виждам света днес, малко преди „края“:

Всеки край предполага ново начало, стояло зародиш. Епохата на състезание за нови технологии – интернет, мобилни телефони, изкуствени мозъци… – е сравнима с Ренесанса, когато  първите печатници са ускорили човешката мисъл. След векове на догми, монополи,  власт и религия, Лютер отваря път на съмнението и разбива закостенелите за епохата идеи. Днес структурите в света се разчупват много по-бързо – падането на Берлинската стена, събитията на 11 септември, нови технологии сглобален революционен ефект и промени, в която вече живеем.

Информации ни заливат отвсякъде до степен, в която многото започва да се превръща във враг на необходимото. Индивидуализмът се утвърждава като форма на съществуване. За кратък период, несравним с миналите темпове на развитие, близо 7 милиарда жители на планетата, жадни за връзка ползват жсм. Хората все по-виртуално заедно, се чувстват все по-сами. В все по-неопределения ни свят, все повече се съмняваме във всеки и във всичко.

За няколко години 100 милиона забогатяващи китайци стават калвинисти – парите не им стигат и искат вечност. Млади хора, настанени в последен модел кабриолет, споделят как колата не им носи щастие, защото все още не са си сменили мокета в къщи.

Науката, все по-елитарна, изпреварва начина на мислене на средния човек. Езикът на напредналото мислене се разминава с разбирането на обикновените простосмъртни, които не знаят на къде вървят и най-вече какво искат. Индивидуализмът и блестящото развитие на отделни единици, увеличава границата между тях и лишените от възможност да напредват. Обществото се фрагментира. Създават се нови групировки и секти, заедно с един растящ популизъм на хора, недоволни от живота.

Ритуалността, доскоро спояваща хората, се губи. Смисълът на речта губи силата си. Думата, смисленият израз, позитивните емоции, губят стойност. Жестът и поздравът между непознати хора сред Природата е несравним с неудобния, почти невъзможен човешки контакт, било в асансьор, на улицата, в мола, изобщо в града. Гъстотата и бързината на разпространяване на  събитията не дава възможност на хората да задълбочат значението им. Ускорението на времето пречи да се структурира ясна смисъл. Младите хора губят поглед към бъдещето, възрастните живеят с изгубено в спомените минало.

Да не говорим за климатичните промени и за замърсяването на красивата ни планета.

Звучи песимистично, но е възможно да се приеме и като симптом за наближаващ нов свят. Думата катаклизъм означава подновяване.

Новият свят с ново съзнание е в зародиш, но само ако сме на наясно с грешките от изминалия ХХ век, най-кръвополитен в историята на човечеството. В противен случай ни очаква още по-голямо разтърсване. Полюсът на влияние в света е на път да се пренесе от Щатите в Азия (Китай, Индия). Африка и Южна Америка тепърва ще излизат на преден план, Европа също, ако приеме Русия и Турция със себе си, а по-късно защо не и Щатите и образуваните два нови полюса да си поделят братски света.

Колкото да сме инертни и егоисти във взимане на решения, необходимостта да опазим Природата идва все по-крещящо на първо място. Ако не я разрушим и ако не се опазим от растящите в много страни  диктатури, бихме могли да говорим за начало на нов технологичен и духовен свят.

Новите течения в изкуството и фотографията са огледало на социалните ни проблеми. Успехът на шокиращите ефекти в концептуалното изкуство показват търсенето на смисъл в някаква въображаема свобода с болезнена жажда за независимост.

До средата на миналия век изкуството и религията все още можеха да запълват екзистенциални празнини. Днес това не е достатъчно. Загубили вяра в установените канони, подчертаваме как всичко е изкуство, изразено под различни форми, за да бъде различно, за да привлича внимание. Цинизмът и гротескното, изразяват невъзможността да прескочим прага към обещаващото, скрито Ново. Технологиите ни завладяват и манипулират, запълват празнотата в живота с уж нови възможности и свобода, за да ни я отнемат напълно.

Фотографските тиражи  са  все по-големи, технологично изпипани и фрапантни, за да грабнат по-лесно вниманието или дават нови израз на границата фотографията. Модните ревюта също. Растящото  шоу е огледален образ на голямата празнота, която го предизвиква и крещи за промяна! И всичко това става между едно изгубено минало и неясно бъдеще. Минало, което липсва, но към което нямаме  желание да се върнем.

Малките по размер фотография на Щиглиц, Мохоли Наги, Мен Ре.. струват стотици хиляди евро, по същия начин, както технично добре снимана обувка в огромен тираж на известен фотограф, създал име с успешно организирана реклама.

Времената са преходни, но те не могат да изтрият човешкия дух. Новото ни тегли  повече от всякога напред. Искреният акт на творене няма мярка, той остава извън времето. Светът няма да се срине – раждат се нови духове с позитивно мислене, съзнаващи по какъв ръб се движим и конструктивни мисли за промяна. Силата на демократичната мисъл ще надделее, Ще дойде края на все по-ясно върлуващите диктатури, болни егоцентрици, управляващи народи с набито дълбоко в клетките робско мислене, както и на умелите манипулатори с фейк нюз. Малко преди зазоряване мракът е най-сгъстен.

Искам да вярвам, че това е възможно.

Това есе прилича на жиците в тази фотография и ако не ви е заболяла главата, следете блоговете ми до фаталния 7-ми януари. А ако спрат – краят на света е наистина настъпил.