Северното ни море е диво и красиво. На Камен бряг през месец юли готвят концерт по изгрев на слънце .

Настанявам се в Шабла при бай Пешо близо до стария фар. През 1857 година Султан Абдул Меджид постоил този най-висок фар на Черноморието. Тук биланай-източната част в тогавашната Отоманска империя. Стаята ми над морето и шумът на вълните заместват  изискванията за удобства. Рибената диета в кръчмето и  морската шир отпред са напълно достатъчни.

Плувам често до счупения кей в залива.  Преди години от там минал кораб, било мъгливо и разсякъл кея на две, днес станал убежище на корморани. Гостувам им, а те шумно се разпиляват и се връщат с крясъци. След морето бързам да се мушна под две стърчащи ръждясали тръби на броени метри до кръчмата на бай Пешо, от които струи гореща минерална вода . Аромата на сяра, който излъчвам вечер ме пази от комари. Предупредили са ме, че от нефтовите съоръжения понякога излизат незапалени вредни газове, но контактът с Природата е незаменим.

Идеята за изгрев с концерт на Камен Бряг е чудесна. Англичани, подмамени от хубавия климат, идвали на лов за евтини къщи по красивото ни крайбрежие. Певецът е един от тях и на първи юли по изгрев слънце споделя радостта си за началото на лятото с песен. Станало традиция.

И ето, небето порозовява, слънцето подава зачервено лице зад хоризонта. Погалени от свежия сутринен бриз, феновете на концерта са вече събудени, накацали кой по скалите наоколо, кой на покрива на колата си. Новият ден започва с хубавия тембър на англето:  “Good morning Bulgaria и добавя Оne rakia more ?“ Много е готин! И има право, нощта явно не е била лека. Героите преспали на място, повечето са махмурлии.

След концерта  решавам да надникна при малкото останали в рибарско селище рибари.

Повечето изглеждат тревожни, чувам: „Наблизо прокапва нефт. Бившите другари имат намерение да го използват барабар с брега наоколо…” – споделя един от тях. Седим на пресни миди и студена бира. Виждам каква сила им дава морето и колко са безпомощни пред незаконията на новите богати. Било от наивност или липса на самочувствие, тези хора се оплакват и приемат каквото им поднася живота. Така е било от години, вероятно от векове. “Тази година слава Богу, още сме тук…” подхвърля с усмивка един от тях. Лодката му, съвсем изгнила, я нарекъл „НАДЕЖДА“.

Не мога да преценя мащаба на рибарската драма, но срещата ни е  пълна с хубави чувства, без нищо комерсиално. Атмосферата е по-сърдечна от много други. Рибари вадят риба навсякъде по света, но от родната по-вкусна няма.

Но да се върна към празника с изгряващото слънце, символ на свобода, за мен още по-вълнуващ, защото последното ми идване тук е било преди 89-та година. Концертът е чудесен, купонът започна с дух, но малко след това голяма част от хората започнаха да подчертават колко им е весело и истинското се загуби.

За кратко време всички заедно, после, както навсякъде, отново  „всеки за себе си“. Едни преиграват, други препиват, трети просто забравят къде се намират. Слънцето се качи високо на небето и искрената радост се загуби.

Но да не се лъжем, истински преживявания в този свят са привилегия на малцина. Проблемът е общочовешки. А България е толкова хубава! На българска земя могат да се случват чудесни, много по-истински неща от много други места по света. Живеем в епоха, в която вече няма страна, която да не се поставя под въпрос (освен на места, където хората не са разбрали, че животът на планетата ни изисква глобални промени). Налага се навсякъде всички да пораснем, за да оцелеем или да се задушим от егоизма си.

Когато човек тежи на мястото си, в държава, която може да осигури това, радостта идва естествено и се споделя най-естествено.

Good morning Bulgaria ! – звучи толкова добре.