„О Боже, мога ли да бъда жив когато умирам?“ – Виникот

Мисълта на Виникот ми дойде на ум, когато посетих гробищата в градчето Сапанта в областта Марамюр в Северна Румъния, недалеч от границата с Украйна. Първите гробове в тези,така наречени „Щастливи гробища“, имат епитафи и са скулптирани от Стан Патрас още от 1935 година. В 1960 е имало над 800 гроба, а днес те са много повече.

Гробовете изразяват култа на даките към тържествената, щастлива смърт, свързана с безсмъртие на душата.

Артистът Патрас (1907-1977) обучавал своите последователи, един от които е Димитриу Поп (на фотографията), който продължава с успех това изкуство и днес.

Епитафите са изпълнени с хумор свързан с преживелиците на всеки, тръгнал след перипетиите от ефемерното към вечното във Всемира.