“Как да бъда в настоящия момент с достатъчна дистанция, за да разбера, дали времето тече?” – свети Августин

Бъдещето съдържа ли се в настоящия момент? Времето тече ли от самосебе си или зависи от нас? Дали е „скрито“, инволюирало заедно с миналото, в настоящето ? Какво съдържа  настоящия момент? Времето дали е концепция или реален феномен?

                                                                                                      / Ню Йорк /

В епохата, в която живеем все по често говорим за „ускорено“ време. За кое време става дума, за физическо, извън нас или за свързано с психиката ни? Хората не живеем всички в едно и също време. Някои излизат от потока на времето. Шрьодингер казва, че една истинска целувка е възможно да го спре.

Тече ли времето или самата реалност е в движение?  Времето е физически феномен или продукт на мозъка? Ако решим, че времето е субективна, психологическа реакция на Хомо Сапиенс, как да обясним времето, свързано със старостта на Вселената (13,7 млн години), тази на слънцето или на земята?

Бъдещето не ни позволява да  преживеем миналото по същия начин. Времето достатъчно ли е само за себе си или зависи от нас?

Квантови физици определят Вселената като блок в системата пространство-време, където събитията в минало, настояще и бъдеще се намират в една и съща реалност. Настоящият момент се очертава като място на нашето подвижно настояще. При това положение величината пространство-време съдържа интегралността на реалност, която постепенно откриваме. Тя прилича на партитура със статичен, безвременен вид, съдържаща цялата музика, която по време на изпълнение се изразява във времето.  Квантовите физици говорят за презантизъм – идея за единствена реалност в настоящия момент,  но имат проблем с теорията на относителността – двете теории все още не са обединени.

Шри Оробиндо, говори за инволюция, революция и еволюция на материята (каквато сме и ние). Сравнява я с кълбо, съдържащо всичко, което се развива, а ние сме свидетели и участници в развиването. Светът е неделимо цяло, което си спомня за себе си, а вечността е потопена в кладенеца на момента.

                                                                        / Пекин, Летния дворец /

Настоящият момент не прилича ли на партитура в музиката, съдържаща едновременно три времена, докато в мислите си реализираме въображаем свят, преведен на езика, с който всеки от нас живее и се развива? Вероятно да. Въпросите, свързани с времето тежат с много теории, но остават все още висящи.

Колкото до добрата фотография, тя става в привилегировани моменти, когато с наша помощ животът ни подарява сполучлив кадър. Тя е безвременна, надминава обясненията, дава възможност да бъде интерпретирана според погледа на всеки.

Снимам, за да спра времето и да уловя, това, което ме привлича в пространството. Време и пространство не ни принадлежат, както и нищо друго, освен излъчването, което заедно с действията ни прави възможно нещо да се случи.

И още нещо за времето: забързан човек, за какъвто се имам, веднъж в Индия преспах при съвсем обикновени хора и още по време на чая започнах да си стягам багажа. Възрастният домакин ми каза: „Изпий си чая и дай възможност на времето да бъде време“. Накратко – да бъдем приятели с времето. Ами не винаги е лесно!