Четири милона жители в един от най-красивите по разположение, архитектура и социална организация град в света. Фестивалът на Сидни се подготвя без стрес и напрежение. Музикални инсталации се правят във всички големи паркове и площади с разнообразна програма за всички вкусове. Вечерите с концерти на открито са без екцесии и напивания. Не виждате човек с цигара. Стотиците хиляди жители на града от всички възрасти празнуват спокойно, без да афишират излишни емоции, естествено се забавляват на чист въздух. Минава полунощ, улиците са празни, чисти, красиво осветени. Здрав живот в здрави тела, навсякъде богати магазини и ресторанти, понякога препълнени, но не шумни и задушни.

В същия момент във Франция  говорят с драматичен тон за невероятни наводнения в Северна Австралия, докато тук без особена тревога и драматични коментари местните правят каквото е необходимо. Проблемите не нарушават всекидневния крос с  усмивка по лицата на хората.

Задавам си вечния, най-естествен въпрос къде, защо и как човек е по-щастлив? Хората тук плуват, сърфират, тичат след и преди работа, рационално използват Природата и се усмихват без дори да ви виждат.

Океанът, прекрасните, просторни плажове, красивите заливи, паркове и градини изтриват стреса от големия град. Хората се поглеждат с усмивка, но лекотата на живота изглежда прави отношенията формални. След всяко “сори” отговорът е автоматичен – “но проблем”.  “Сори” се казва за щяло и нещяло по същия начин. Слънцето, плажовете са гостоприемни, няма просяци и гладни, няма неизхвърлени боклуци, дупки или задръстване по улиците.

Да, но на високи места по дължината на многобройните, красиви фиорди пред океана са поставени камери за следене на самоубийци. Тук също, подобно на скандинавските страни, броят на самоубийства расте пропорционално на социалните осигуровки и на честото повтаряне „но проблем“.

В този град с прекрасна архитектура и чудесна Природа, след известно време между възпитаните, излъчващи „безпроблемност“ хора, започнах да усещам празнота. Как да не ви е яд да срещнете красива жена (или мъж по вкуса жените) с усещането, че освен външния вид, няма какво друго да ви впечатли. Дали липсата на напрежение и  противоречия, на които сме свикнали да ни тормозят в Европа, ни принуждават да си задаваме повече въпроси. Как да простим дразнещата празнота и непукизъм в такава атмосфера, мечтана от всеки. Същевременно при възникване на проблем, тези хора стават веднага много по-ефикасни и човечни. Във Европа, в желанието да разнищим и разберем всичко, задушени в сложни алгоритми и системи, ставаме все по-тромави и егоисти. Но и това не е  така, егоизъм има навсякъде по света. Изглежда хората го изразяват по различен начин според начина на живот и обстановката. От своя страна ме дразни удобния безгрижен живот, който водят  тези хора, без това да промени нещо от всеобщите човешки проблеми.

И още един факт: за разлика от този красив, хипер цивилизован свят в някой оазис в Сахара или в отрудено непалско село самоубийството е немислимо.

Това са част от личните ми впечатления за този динамичен, чаровен, сравнително нов, уж изолиран, но съвсем не откъснат от другите континти свят от където на човек не му се тръгва. Но за колко време?

За любителите на фотография с интерес към Сидни – галерия 87 в сайта.