Bois de Boulogne

От вкус към живописта имам желание фотографиите ми да приличат на картини. Само да приличат – материално плоският образ върху фотографска хартия е несравним с работата на художника, насложил върху платното материя, изразяваща вътрешно усещане.

Във фотографията изборът ни с външния свят е огледало на това, което носим в себе си. Художникът, без да се ограничава във времето, добавя материя върху платното и сътворява нещо ново. В началото на века живописците са си служили с фотография за опора в това, което ще сътворят. Резултатът е бил винаги по-богат от фотографския образ.

С фотографията откриваме нещо, в живописта създаваме нещо ново.

Това, което снимаме, съществува предварително и има собствен живот, от който крадем нещо, проявено на хартия. Образът, зависи от качеството на тиража, но остава материално плосък в сравнение картината в живописта. Творческият поглед на фотографа, когато е постигнал безвремие в композицията, добавя фотографията към категорията на изкуствата.

Говорим за изкуства, но те не се нуждаят от сравнение. Мярката е да променят нещо във всеки.

Тази година между 18-22 март салонът за Модерно Изкуство в Париж „Арпари“ в Гран Пале се превръща в „Арпари+гости“.  Традиционната  концепция на салона се разширява като за първи път се дава възможност на нови галерии да представят идеи по техен избор. Появяват се нови партньори в изкуството, архитектурата, киното, литературата, дизайна, музиката, дори гастрономията. Участват 17 страни с 46 нови галерии, между които Индонезия, Украйна, Мароко, Унгария, Монако, Китай, Африка, Щатите…

Фотографията, между живописта и другите изкуства, заема видно място.

От  другата страна на авенюто Пети Пале представя колекциите на Ив Сен Лоран с триста от петстотинте модела сътворени  от най-големия модист след Шанел.

След ужасите на втората световна война, когато светът се съвзема, Шанел пресъздава големия шик. През 1952 година Ив Сен Лоран, едва 22 годишен модист, възражда Диор. През 1964 година той се оттегля и през 1970 година създава собствената си модна къща. Изложбата днес е феерична, с изключителен вкус, отговарящ на стила на костюмите.

По това време помня как в България най-голямата модна атракция  беше появата на първия шушлек. Успях да се сдобия с един, за да стана модерен, което ми коства продажбата на два стари виенски фотьойла от вкъщи, прибрани на тавана за поправка на пружините.

Външният свят е по-малко интересен от богатствата, които носим в себе си.

                                                                             / Шринагар, Кашмир /

Скритото привлича, в случая лицето и погледа на дамата зад бурката. Опитвам да си ги представя зад воала на жената.

Вдигам фотоапарата, тя не помръдва.

Сами сме в задния двор на джамията, „очи в очи“, без да продумаме. Когато снимам, дамата не променя позата си, имам чуството че се усмихва. Усмихвам се и аз. Излъчването не лъже.

Мерси мадам!

В голям, добре изваден тираж, погледът на жената се усеща още по-ясно.

Жената е неизмерима, океан, в който мъжете, за да не се удавим, се правим на силни. Някои си позволяват крайности. Бях  учуден, когато разбрах, че 19 процента от жените във Франция са претърпяли насилие, страна, в която популярна песен казва: “жената е бъдещето на мъжа”. Бих добавил по-смело : тя е настоящето на мъжа.

“Когато видях първата си жена гола, останах много учуден”, казва Уди Алън. А аз не преставам да се чудя, дори когато са облечени…

Покойният Илия Бешков казва “Жените често искат да продадат най-скъпо това, което най-малко ценят в себе си.” Не са ли виновни за това мъжете?

Жената стимулира мъжкото в нас, както ние в нея женствеността. Дух и материя не биха се свързали, ако я нямаше тази амалгама от взаимно провокиране. Очевидно океанът не е за притежание, а ако не знаем да плуваме, се давим. Алхимията се разваля.

Най сладкото, продуктивно напрежение се намира на границата между търсената и осъществената връзка, когато във взаимна свобода във всеки се развива обичта .

Ева лови ръката на Адам и го пита “Обичаш ли ме?” Той отговаря: “Имам ли избор?”.

Ева ни прави хора с подтикването на Адам да опита от Дървото на Познанието, начин да се откъснем от латентното си състояние, по пътя на осъзнаването, да открием живота, да станем хора. Какво по-глупаво от страна на църквата да нарече това първороден грях!