Пчелата каца на различни цветя, за да създаде мед, който остава единствено от нея. Имитацията в изкуството не е прилика, всеки артист имитира, докато произведе своето изкуство. Децата преди да изразят себе си също имитират. Копирането е робия, но робът един ден с качествата си рекламира свобода.

През този месец Центърът  Бобур в Париж чества десет годишнината от смъртта на Анри Картие-Бресон, фотографът, който преди двайсет години най-много ми повлия да снимам.

Идеята на Анри за „решителния момент, когато окото, сърцето и обективът се сливат в едно, за да уловят есенцията на мига“, преди 15 години отговари на желанието ми да спра времето в определени моменти – най-вече да не пропусна това, което вибрира едновременно с вътрешното ми състояние.

Днес изложбата ме изпълва с благодарност към Анри и големите майстори, които ни помагат да формираме погледа си като например: Роберт Франк, Сержио Ларен, Андре Кертез, Елиот Ервит, Бернард Плосю, Марк Рибу, Жозеф Куделка, Ралф Гибсон, Мартин Франк. Повечето от тях са опростили снимането с фотоапарати Лайка и обективи 50 и 35 мм., достатъчни да уловят есенцията от видяното.

“Само мъртвите риби следват потока”, казва Кристер Стрьомхолм, който заедно с Брасаи и Бил Брант първи обръщат поглед към нощната черно-бяла фотография.

Прекланям се пред колориста Соул Лайдър, който през 2007-ма година на 84 години разкри изкуството си пред европейското общество с изложба в асоциацията Картие Бресон в Париж. На входа на изложбата беше написано „Щастлив бях животът ми да премине в сянка“. (Вероятно най-добрия начин да живееш и твориш свободно без никой над главата.) Той почина миналата година вече световно признат и в светлина.

Искам да спомена големия Ернст Хаас, който първи използва митичния филм Кодак Хром, както и Хари Груаерт – и двамата чудесни колористи.

Не мога да пропусна оригиналността и финеса на Хари Калахан, Лизет Модел и енигматичната Вивиан Майер с уличната фотография, превърната в изкуство.

Алфред Стайшен, Бил Брандт, Франтишек Дриткол, Пол Страндт, Арнолд Нюман, Брус Дейвидсон, Метцкер, Хелмуд Нютон, Ансел Адамс, напоследък Майкъл Кена – всички те са ненадминати в портретна и пейзажна фотография. Ник Брандт – с интересни, гигантски монтажи.

Да не забравя Родченко с оригиналния си поглед и невероятни ъгли на снимане по време на тежкия Сталински период.

Ами Ара Гюрер, истанбулският Картие Бресон, който на 86 години с Лайка в джоба, все още посещаваше любимото си кафене в Истанбул.

Картие Бресон подшушва: Арнолд Нюман, Леон Ливенщайн, Люсиен Ерве, Марио Джакомели, Уилиам Клайн, Вили Ронис, Сабин Вайс, Мен Рей. Би било грях да забравя единствената по рода си Сара Муун, единствено тя жива сред имената от тази велика за фотографията епоха.

А японците? Интересни, странни, често неопределими, трудно разбираеми, понякога фантастични. Масао Ямамото – с изключителен финес, Даидо Мориама, канен навсякъде, но не по вкуса на всеки, за мен жестоко черен и брутален. Японците са безкрайно фини, с много вкус или брутални.

Искам да ви представя още един интересен фотограф, с който се сближихме в епистолярна форма. Nobuyuki Kobayashi отива в Ню Йорк, за да изучи тиража платиниум, известен в миналото, днес рядък и прескъп. Нобуки се прибира в Япония и с голяма камера (chambre) 26 кг. и трипот  на гръб обикаля гори и потоци в чудесната добре опазена Природа в Япония, търси да фиксира скрити духове с камерата си. Тиражите прави сам на хартия, служила преди 300 години за калиграфия, която произвежда сам. Фотографиите му сред Природата са прекрасни, издадени в книгата Portrait of Nature или Myriads of Gods. Без да важничи, той пише с хумор на смешен английски, но във фотографиите му на скали, дървета и потоци се виждат наистина скрити духове. Това ми напомня духа на Япония, за която преди няколко години направих изложба в галерия Средец в София.

Нека да завърша с Пенти Самалахти, известен със северните птици и кучета и с загадъчната Джунгджин Ли. Бих казал, че заедно с Майкъл Кена те правят съвременно поетично трио във фотографията.

                  / Последният посетител в Люксембургската градина /

Фотографът, готов да лови ефимерното, ползва обектив, през който окото му фиксира света в движение. Казвам това, повлиян от прекрасната изложба на Картие Бресон.

Ето ни на гребена на вълната – Съвременно изкуство, Нов Реализъм, Поп-арт Фетишизъм в преобладаващи консептуални форми – 24 страни, 62 френски галерии, общо 182 станда в Гран Пале и изяви  “оф” (извън салона) на много места в Париж.

Мащабът на представянето грабва вниманието с високия професионализъм, но аз се чувствам се старомоден пред този концентриран израз на епохата. Епоха, в която всичко се променя бързо в тон с напредващите технологии, които обезличават хората. Изпитвам носталгия към времената, богати на безвременно изкуство. Всяка епоха е преход към нещо ново, но сега освен вика към един нов, различен свят, за който жадуваме всички, по-чувствителните хора, са уплашени от страхотиите, които заливат човечеството. Това се изразява и в различните форми на съвременното изкуство.

Тази сравнително евтина баня се продава за 60000 €. Не обърнах внимание на цената на акта със свинята от горната фотография. Разбира се всичко се продава. Виждате девойката , която с поглед на Дева Мария, която показва хубавото си голо тяло. Минаващите добавят по една свещ, както се прави пред икона – с това вероятно навлизаме в свръх консептуализъм и сме наистина по “гребена на вълната”, за което Париж е барометър.

Няма какво да добавя, това е положението.

В Париж през месец август преобладават туристите, а част от останалите в града парижани се забавляват на плажове по кейовете на Сена.

В Лондон отказват да пуснат самолети  с химикали, които да задържат дъжда в облаците, както са направили китайците в Пекинг за Олимпийските игри. Било лоша услуга за предградията, където същите облаци по-късно ще излеят съдържанието си заедно с химикалите. Въпросът е етичен.

Да, но с откриване на Париплаж по кейовете на Сена, в Париж слънцето без външна помощ победи облаците. Пред централното кметство, недалеч от душовете, има инсталиран огромен екран за наблюдаване на Олимпийските игри в Китай. Казват, че в края на седмицата облаците вероятно ще се върнат и докато англичаните решават, че лошото време им помага да възприемат по-добре доброто, на французите липсва английския хумор и правят дълги анализи и коментари.

Душовете, инсталирани навсякъде, пръскат фини капчици за облечените хора. За посетителите по бански капките са по-едри.

Едни четат, други танцуват или играят на петанг. Повечето, забравили възможността за рак на кожата, се отдават на щедрото лятно слънце.

Господинът кани дамата на танц с песента на Жак Брел : “Там, където любовта е цар, ти ще бъдеш царица…”. Има ли по-хубаво пожелание!

В многомилионния град колко му трябва на човек  – слънце без автомобили и стресови ситуации, особено за парижани с по-малко възможности през лятото.

                                                             / Тюйлери, Париж /

Човек е едновременно непредвидим, напълно детерминиран и въпреки всичко може да бъде свободен. Това му дава възможност да бъде щастлив. – Анри Атлан