Умрях за Красотата, но едва наместена в гроба

и друг един – умрял за Истина – до мене настаниха.

“Защо изпаднала сте тук?”- той тихо ме запита.

“За Красотата”- отвърнах кратко.

“А аз за Истината. Те в едно са, двамата сме братя.“

Така, подобно на добри роднини,

говорихме си вечерта събрани,

докато устните ни мъхът с мъх покри,

имената скри ни.- Емили Дикинсън*

( Градината Тюйлери, Париж )

*Преводът от френски, а той от английски, без претенции еот мен, непреведим, както всяка истинска поезия.