Чудновата Япония
2015
Странно същество е човекът. Все по-далеч от Природата, която унищожава, но държи да му служи, милее за живота и себе си, но не спира да воюва и да убива, жаден за общество, но не спира да манипулира и ограничава ближните си. Според Анри Атлан човек е едновременно непредвидим, напълно детерминиран, но въпреки всичко може да бъде свободен и това му дава възможност да бъде щастлив. Звучи оптимистично, съгласен съм, но след едно посещение на Япония си задавам въпроса доколко японците са щастливи?
Япония е страна, изпълнена с шокиращи, успешно регулирани противоречия.
Тя ви приема, очарова и същевременно отхвърля. Японците успяват да вземат от есенцията на всичко чуждо, необходимо за тях и да го развиват по техен начин, без да губят идентичността си.
Ред, чистота, сигурност, красота с осмислена хармония, всичко е като сън, който може рязко да се прекъсне от тежък, лепкав комформизъм и прикрита агресивност. Два полюса, изразени до крайност, в свят единствен по рода си.
Наблюдавам лицата на хората в различни места в страната и виждам как в най-малко индивидуализираната цивилизация в света, където етиката има ясно изразен смисъл, хората излъчват самота и вътрешно напрежение. Голяма самота в едно голямо заедно, осмислено кодирани в добре изградени отношения. Такива са първите ми впечатления.
Задълженията на японците следват принципите на йерархично съставена система, в която всеки индивид представлява празно огледало, търсещо отражение в другите. Празно, защото думата индивид на японски е близка до егоизъм, а обществото е съставено от много по-важни от индивида ейрархично комплексни връзки.
Но и каквото да кажем за Япония, трябва да добавим обратното, нещо объркващо праволинейното логично мислене на чужденеца. Често мислим неправилно японците за праволинейни.
Животът в Япония е компромис между крайности в хармонична двойнственост. Възможно ли е да се живее по този начин? Да, ако се приеме за нормално.
Всичко започва с възможно най-естественото, фантастично, както в приказките, детство на най-добре възпитаваните деца на планетата. Детето тук е цар. То се развива във възможно най-добри условия до 25, понякога 28 години. Смисълът на семейството е повече в децата, отколкото във връзката между родителите, които са от различна кръв и не задължително близки. Създадена е гъвкава социална система, в която всички прослойки имат за модел семейното ядро. Хората се свързват помежду си според социалното им положение и обичта към поколението, което ще създадат. Идеалистичната женитба по любов тук звучи блюдкаво.
В първите седем години на децата се дава възможност да се осъзнаят. След това училищната система хармонично и без стресове допълва семейната среда. Децата се развиват, за да могат по-късно от своя страна да дадат на нацията най-доброто от себе си. Казват, че в училищата се кове нацията и това става с много изисквания.
Малък пример на внимание за тези най-важни години: майката, когато храни или говори на детето си, не се навежда над него, а прикляква или просто свежда глава, да могат очите им да се срещат на едно ниво, да няма доминиране. Такова ще бъде и вниманието, което се изисква от детето да даде по-късно на обществото. Позволява му се да се развива свободно, но каквото прави трябва има значима стойност. Наказания не са приети. Хората от малки са научени да бъдат сигурни в себе си и отговорни за действията си.
Животът се изгражда с обмен, в който детството дава първи тоновете на изграждащата се за всеки човек симфония ! Децата знаят, че винаги ще има някой да ги разбере. Това продължава по-късно и в йерархията на обществото. Япония е пример, от който се нуждаят безброй онеправдани деца по света, някои от рано превърнати в диктатори и убийци. Думата камиказ идва от Япония и е свързана с достойнство..
В Япония пространство и време се събират в единственото реално и пълноценно Сега, в което всеки дава максимално от себе си. Няма отвъдно, няма Господ, нито религия. Когато първите християни, нашественици в страната се опитват да обясняват религията си, японците считат, че това е шега или добре измислена история, за да ги овладеят по-добре. (което и не е далеч от истината). През миналия век японските политици прилагат същата “тактика” с последния си император, обожествен, за да обедини народа по време на войната. “Религия” на японски означава групировка, секта. Конфуций и Буда, приети и трансформирани по японски, заедно с местния архаичен, но актуален шинто, без да наказват или съдят, дават хармония на околния видим и невидим свят. Японският будизъм не търси спасение в отвъден свят. Конфуций също е загубил своята логика и рационалност. За разлика от Китай, когато сърцето и главата си противоречат, в Япония сърцето надделява!
Религия в Япония няма, но всички имат религиозно чувство спрямо обкръжаващия ги невидим свят. В последните две хилядолетия връзката между естествено и свръхестествено не се е прекъсвала никога. Твърди се, че в трудни моменти от сто и двадесет милиона японци, статистически повече от половината носят амулет и се молят на дух, в който вярват.
В естествената вековна гора на Монт Койя с над сто хиляди изрядно чисти гроба, след като се лутах между гранитни статуи, плочи и арки с архаични идеограми, накрая се загубих. В атмосферата на духове и феи – в Шинто те са над осем милиона – кръстосвах погледите на различни спретнато облечени Буди с пълзящи по тях лиани и вековни мъхове.
Привидната религиозност на японците не се опира на теология или на свещенни текстове. Универсална система няма, защото всеки на свое ниво избира да вярва и това според момента. Японците имат респектът към мъртвите предшественици от които, без това да има общо с душа или прераждане, нещо остава след смъртта. Същевремено всеки знае, че каквото притежаваме, то се намира тук, в настоящия живот!
“Всички сме зависими от комплексни случайности и от слепи природни сили.” – казват японците. От няколко стотин години това звучи реалистично и модерно.
Думата Бог е непреведима на японски. “Ками” за японеца са безсмъртни духове, с безкрайна власт и без морал. Те са нито добри, нито лоши, но непредвидими и принадлежат към неразбираем за хората свят.
Японците имат миниран социален живот, хвърлят огромна енергия за хармонизиране и грижа за околните, но това не пречи да внимават спрямо непредвидимия също експлозивен невидим свят.
В шинто храм чух японка да споделя как пред картина на Микеланджело усетила в атмосферата Ками. А Ками са навсякъде, провокирани от всичко! Шинто е система от церемонии, които не противоречат на будизма и на правилата, наследени от Конфуций. Тя е изградена в ритуалност и традиции с много символи, и отношение към невидимия свят, без това да е превърнато в религиозен ангажимент. Шинто, Конфуций и Буда се преливат в разбиранията, стила и начина на живот на всеки японец.
Снимах сватбени церемонии със строги, искрено преживяни традиции. Въпреки, че връзката между мъжа и жената, както всички други в Япония е йерархична, жената е централно ядро на семейството. Свекървата е също важен фактор. Портмонето е в ръцете на съпругата, често домакиня, която се грижи за възпитанието на децата. Понякога тя дори заплаща любовните авантюри на съпруга си.
В живота на японеца на първо място е естетиката. Тя се изразява в красота и хармония, винаги конкретни в зависимия от нас видим свят. След тях идва желанието да уважаваме и по възможност да озъптим невидимите сили.
След традиционните ритуали животът продължава с нормалната, свръх модерна интензивност и спомена за всичко станало, както е трябвало.
Японското общество, както споменах по-горе, е изградено от огледала, свързани и обърнати във вертикална йерархия, в която се осъществява семейната и всички други социални връзки. В поздрава на двама социално равни, дори тогава единият ще сведе глава по-ниско. За действията си в обществото може да давате сметка единствено на човек (винаги на един) само от по-висша йерархия. В тази вертикалност доминиране и диктатура не са възможни. Натискът за решение, парадоксално е възможен в двете посоки. И друг парадокс: статистически 90 процента от японците се приемат за средна класа.
Значението на индивида в Япония зависи от отношението му спрямо другите хора. На шест години едно дете трябва да разполага поне с шест термина, за да различава себе си от другите. Местоимението Аз не се ползва. Човек се намира винаги извън своя Аз. Изразявате се с чуството, че говорите за себе си през погледа на този, с когото разговаряте. Доскоро презимето е било сменяно заедно с възрастта. Хората най-често се назовават с позицията, която заемат в обществото. “Човешко същество” се пише с две китайски идеограми: едната означава “човек” (нин), а другата “между” (ген). По дефиниция човешкото същесто е връзка, а не автономен атом.
Японското общество е вероятно най-слабо индивидуализираното общество в света. Животът се базира на серия от добре свързани семейна, социална, политическа, училищна, синдикална и комерсиална групи. Негативната страна на подобна структура е задушаващия до полуда комформизъм, все едно в коя групировка на обществото. Това е повод за евентуалната полуда за анархичния, обхванат от себе чужденец. На подобен терен Алеко Константинов би обрисувал още по-колоритно познатия ни образ.
Основният фактор за всичко в страната са децата. Не видях лошо облечено или невъзпитано дете. Те просто са обичани и всяко дете знае мястото си.
Животът без илюзии е разделен на три части. В първите 25 години получавате обич и всичко необходимо, развивате се безпроблемно с разбиране на стойностите в обществото и хората. През следващите 30 години сте изградена, цялостна личност, която вече не принадлежи на себе си.
В есента на живота, ставате отново свободни, за да се върнете към голямото детско семейство. Радвате се на внуци и на отплатата за всичко, което сте дали.
Сексът като споделена връзка е рядко срещан в Япония. Секс се прави, за да се роди дете или за удоволствие. Приема се, както храната и всички физиологични необходимости, свързани с невинността на тялото, което живее, се развива, остарява и умира. Екстравагантните женски фигури по улицата не са заглеждани от мъжете. Не видях реклами със сексуален отенък. В Токио има няколко хиляди хотели, в които всеки може да си наеме стая за няколко часа… За японците западният свят, по отношение на сексуалните набези и перипетии, е тежък, объркан, комплексиран и лицемерен. И не само западния. С голямо търпение имах късмета да снимам гейша. Рафинираността на този, за нас само въображаем свят е наистина тера инкогнита. (вижте блога „Гейша“)
В походката на дама, елегантната й обувка се завърта леко навътре, за да няма нищо демонстративно или агресивно спрямо външния свят. Такава е страната на гейшите, далеч от претендиращата голям морал американка, претенциите на голяма част от французойките и така нататък. Жените в Япония са естествени, загадъчни и с невероятен финес.
Твърди се, че Япония е най-десексуализираната от големите цивилизации. Вероятно да, но това е най-моралното и неморално общество в страна, в която време, пространство, личност, статут са относителни, флуидни, контекстуални. Тук няма нищо фиксирано, нещата еволюират с адаптиране към всяка нова ситуация. “Защо да си обясняваме свят, който няма обяснение”, казват много японци.
И отново парадокс: потънали в свръхмодерна техника, целта на живота на японците се оказва не в материалните блага и технологически постижения, а в хармония, красота, стабилност, реципрочност и взаимен респект. Много от заплатите са приети като подарък, без мярка за дадения труд. Някои преподаватели в частни училища чувстват неудобство да получават заплата. Възнаграждението им се приема като подарък според възможностите на родителите.
Много от елементи в културата на страната са импортирани, с добавена японска стойност. Хората не живеят в затворена система на въображаем или прикрит комунизъм, в развинтена демокрация на леви, десни, крайнодесни или полулеви.., а в компромис, различен от познатите ни социални системи. Привилегирована е хармоничната двоинственост, изграждаща максимално етичен и прагматичен начин на живот. Има ли смисъл да добавя, че за японеца понятията съвършено и логично-нелогично, при нас наследство от гръцкия детерминизъм, звучат абсурдно.
Японците не запълват живота си с илюзии. Будизмът е максимално опростен. Съсредоточавате се в съответно дишане и в стойка на лотус (за-зен), и искате да постигнете нивото на пустота, съдържащо всичко. Празното във вазата дава нейната форма, будеща възторг. Празното между буквите прави красотата и израза на калиграфията. Бих казал, че японецът живее на границата между празно и пълно, без илюзия за съвършенство или за обещания отвъден свят. Той не разделя нещата, които западната мисъл противопоставя. Индивид-група, есетествено-свръхестествено, дух-материя, религии и дихотомии, идващи от гръцкия начин на мислене не съществуват. Силните влияния от Индия и Китай са рафинирани и пояпончени, станали основа на японската култура.
И ще повторя с каквото започнах, японците взимат полезното отвсякъде без да загубят своята идентичност.
“Всички ние сме в развитие, нещата могат единствено да се подобряват”, звучи чудесно, почти кабалистично!
Япония трябва да се разбира глобално. Животът е свързан в трибална система, която се променя и адаптира. Бикът е хванат за рогата – единият рог е мисълта, другият емоцията. Изваден от Природата, той се озъптява в движение. Култът и респектът към Природата в страната, е вероятно още по-силен поради изградената дистанция към нея.
Какъв фактор във всичко това е самотата и дали е необходима, и осъзната? Вероятно да. За англичаните удовлетворението и пълнотата в живота са свързани с действието, а цената в продължителността на усилието. Ето още една напреднала нация, развиваща се също на изолиран, климатично негостоприемен остров.
Когато се намирате на японски терен, не може да не ви човъркат екзистенциални въпроси. В този блестящо изграден ред, в който всеки има дан и всичко е взаимосвързано, възможно ли е самотата да е проблем? Японският отговор би бил maybe = “и да и не”. Отговор гъвкав, както бамбука, издържащ на непрекъснатите земетресения в страна, подредена без нищо фиксирано. Земята на острова от векове трепери от малки и големи трусове, място, където всеки е научен да се адаптира към нестабилния външен свят. Строго определено Аз в тази система не е възможно. Хората виждат себе си в даден контекст и в конкретна обстановка. Индивидуализмът е ерес.
Най- дразнещ в Япония е задухът от неизбежния комформизъм, същевременно фактор за стабилността на системата. По лицата на хората е изписано възпитаното усилие да остават в изградената гъвкава, но въпреки всичко изкуствена система. Чужденецът, обслужван по-добре отвсякъде, се дразни от наложения супер ред в един също свръх динамичен, модерен свят.
Да ме прощават господата японците за неточностите в опита ми да изразя впечатленията си за тази чудновата за нас, трудно разбираема Япония, която на всичкото отгоре се променя непрекъснато.
Фотографиите ми носят в себе си въпрос и отговор, според погледа на зрителите. Обективът ми съпровожда въпросите, които съм имал и търси загадки в обществото. В живота ме привлича красивото или както казват японците „красотата е отговор на търсената истина“.
Красота, неизчерпаема и загадъчна.
Коментари