Китайците  са живяли винаги с мисълта, че обитават  “Империята в Центъра”. През 19-ти век англичаните са ги унижили с търговията на опиум, както и с двете последвали войни. Това ускорило промените, на които по-късно сме свидетели.  “Напредваме, дори да се налага половината народ да измре, за да нахрани другата половина…” – е цитат в бележника на последователя на Сталин – Мао Тце Дунг. Китаецът няма чувство за индивидуалност. Народът, без да се оплаква, е оръдие на поставените от ръководителите идеи.

В провинцията Кам, между многобройните стандартно построени нови градове по пътя към Ласа, на 3400 метра се намира Гардзе, където все повече китайци се смесват с  тибетското население кампа.

Ушу, на 3850м., е друг модерен китайски град в Тибет. След голямото земетресение през 2008-ма година той е разрушен и построен отново. В дневника си отбелязвам: “ Тук всичко е ново, лъскаво, стандартно и плоско, без нищо естествено, включително местните покитайчени Кампа. Те зяпат разсеяно и се шляят между появилите си тук-там богати туристи-китайци. От канала на банята в стаята ми тръгва да се разхожда голяма хлебарка. Имам проблем с водата, идва китаец и от близо час опитва да оправи разваления душ, за да мога най-после да се окъпя.“

Снимам малкото останалите автентични Кам-па, жители на тибетските провинции Кам и Амдо, станали част от Сишуан и Кингхай в северозападен Китай.

“Разбойници-благородници” е името, което първата жена репортер и фотограф на двайстия век, парижанката Александра Дейвид Нийл дава на тези вероятно най-добри ездачи в света. През 1911 година, епоха, в която в Европа жените са били възпитавани, за да създават удоволствие на  мъжете, тази забележителна пътешественица заминава за 18 месеца в далечния Ориент с желание да има духовни преживявания. Тя се връща от Тибет 13 години по-късно с огромен писмен и фотографски материал.

Близо сто годишна, тя продължава да прелиства с носталгия албумите си от Кам, страната на кам-па, „разбойниците–благородници“.

По време на китайската инвазия безстрашните Кам-па за кратко време  удържат армиите на Мао и създадат сериозни проблеми на правителството. Те се появявали неочаквано, избивали много китайци и светкавично изчезвали. По собствона инициатива те отвлекли Далай ламата от Потала, за да му осигурят сигурно място в Дарам Сала в Индия. Идвало им в повече да наблюдават политиката на примирие на любимия им духовен учител, който в един момент започнал дори да пише стихове за Мао.

Реших да посетя тези места повлиян от прекрасните фотографии на Тициана и Джиани Балдизоне, проследили пътя на Александра Дейвид Нийл. По пътя към провинцията Кам често има сериозни свличания и пътуването с автобус или камион е неимоверно трудно. Местните хора по селата  се страхуват да говорят, някои дори не ви поглеждат в очите. Разрешение за посещаване на Ласа, поне за момента се оказа невъзможно.

Кам-па вече не са гордите мъже с орлови погледи. Във фотографиите се усеща само повей от богатото им минало.

Китайският народ е възпитан на подчинение. Средният китаец днес живее с амбицията да се нахрани добре, да спечели пари, за да си построи дом и по-късно и да пътува.

Конфуций е реабилитиран с политическа цел, Буда – превърнат в политическа фигура.

Кам и Амдо са стратегическа зона и модерна дестинация за новите, богати китайски парвенюта. Мощни  западни коли летят по широки асфалтирани пътища, построени най-вече за военни цели. На местата на бомбардираните преди години манастири са построени лъскави постройки, населени с млади „прогресивни“ будисти.  Китайци със скъпи фотоапарти, посещават прилежно организирани местни фестивали. В отдалечени долини до новопосроените градове, където е имало традиционни празници, сега официално се организират състезания на коне, борба на бикове, на овни и петли, забавни за народа и за богатите посетители. Излизането на чист въздух и прохлада по високите тибетски плата вече се е превърнало в мода. В едно задръстване по пътя се запознавам с богат китаец, собственик на  джип Хамер, който впечатлен от фотоапаратите ми, предлага да му направя компания до Ласа. „Нямам разрешение“ – отговарям – „Няма проблем, ще уредим нещо.“ – отговаря.

Средното съсловие в Китай е едва зародено. Много хора имат сериозни проблеми, но ентусиазмът за величието на Китай е всеобщ.

След дългата опустошителни забрани на Мао, днес будизмът е превърнат в полезна политика за овладяване на масите. Разрушените манастири и масово избитите монаси са заменени с блестящи златни Буди във видими от далеч строежи, населени от десетки хиляди млади монаси китайци и китайки, смесени нарочно с малкото оцелели отпреди “модернизацията”.

Наред с болка и разочарование, фотографиите ми дават идея за някои грабващи моменти в тази огромна, трудно разбираема страна, изпълнена с ужасии и вековна мъдрост.

Във все по рядко срещаните юрти на номади, понякога има телевизор, показващ най-вече пропагандни програми. Имах болезненото усещане за един безвъзвратно загиващ свят.

Но въпреки всичко Китай продължава да бъде извор на многовековна Източна мъдрост, обратна на детерминизма, с който е пропит Западния свят. Ин и Ян са взаимно свързани. В живота няма нищо сто процентово!

Водачът Кунчок, с който споделям пътуването – на фотографията е майка му –  се няма за китаец, държи да бъде кам-па. От няколко години прави опити да вземе паспорт, за да излезе от страната. Необходимо е прилежно досие с одобрение от партийното бюро в родния му град. Вероятността е много малка. Той беше чудесен спътник и връзката ни се превърна в приятелство. От все сърце му желая успех.

В далечината се вижда свещенния връх Миния Конка 7556m, а на долната фотография – молитви, носени от вятъра.

В блога от април 2009 година ще намерите повече фотографии от тази област.