В изкуството, въпреки думите бизнес, мода и снобизъм, стоящи на първо място, има винаги бисери.  Съврменото или още поп-изкуство е предназначено да учудва, да обхваща по-широка публика, за да се продава повече.  Допреди седемдесет години изкуството не е било масов продукт. Неговата елитарност е хранила духа на всеки по-чувствителен човек.

Сред 165 галерии в салона, освен шокиращи абсурди, има шедьоври.

Ева и Адел на фотографията от няколко години са се превърнали в необходимо условие за част от артистичните изложения по света.  Те живеят в Берлин, придвижват се в розово бусче, в което имат всичко необходимо, за да се представят като фигури на Съвременното Изкуство. Появиха се анонимно през 1990 година с идеята, че са „Вeginning after the art’s end“ („Начало след края на Изкуството“) и държат да не се знае нищо за тях, включително на кой пол принадлежат. Поемат си разноските сами и не правят бизнес с вида си.

Мяркат се и други екзотични фигури.

Сред екзотично облечените посетители на салона, добрата стара класика също се превръща в екзотика.