Фотографска хроника /февруари 2012/

                                                                        / Ню Йорк 2011 /

“Ритъмът на града не е този на вечността, нито на времето, а този на мимолетното.” казва Беренис Абот (Охайо 1898 – 1991), в надпис на стената във фотографската изложба в музея Jeu de Paume в Париж. Той утвърждава фотографията като огледало,  изразяващо мимолетно реалността. Диан Арбюс  (Ню Йорк 1923-1971,)  с предишна изложба в същия музей прави революция във фотографското изкуство. За нея този вид естетика е „пасивна игра на огледала*“.

За контраст на двамата класици в същия музей на първия етаж е представен поливалентния китаец (художник, архитект, куратор, критик, директор…) Аи Вейвей.  За него снимането е по-скоро „активна естетика на призми“. Фотографията не показва някаква реалност, а е самата реалност, една картография на света. Тя провокира и има политически смисъл. Фотографът регистрира скоростта на промените, които стават в Китай, според него подобно на трийсете години от миналия век в Ню Йорк, сниман от Беренис Абот. Виждаме един сериозен провокатор, познат със  средния си пръст в серията “Игра на перспектива” пред пейзажите и паметниците от в света, на които човек робува.

На Аи, затворен в Китай, не е възможно да посети настоящата си изложба в Париж, но дава пример за съвременна форма на изкуство с лавинен политически характер. Сталин с право се е страхувал от хората на изкуството, някои от които нарича „второ правителство“. Въпреки усилията на китайското правителство да спре блоговете на Аи Вейвей, тук е възможно да ги четем на екран, представени заедно с фотографиите му.

* Хорхе Луи Боржес е считал, че има две естетики: пасивна естетика на огледала и активна естетика на призми.

Фотографията на Ай въздейства. Ето, този елегантен парижанин мери средния си пръст с този на фотографа от снимката. Ако разсъждаваме по същия начин, това е нова реалност, този път в моя обектив, мимолетна, взета от предишната реалност, регистрирана от колегата Аи… Тази мимолетна реалност е без особена стойност, поне в моите очи, защото не променя нищо в мен. Все едно как звучи, този вид фотографии изпращам директно в кошчето за боклук.

Виждаме приятелката на провокатора Аи, която е вдигнала роклята си на най-публичното място в Пекин, недалеч от портрета на Мао.

В паралела на двете изложби се вижда голямата разлика във въздействието на  фотографията.  Диан Арбюс изразява естетически разнообразието и силата на промените в Ню Йорк в първата половина на миналия век, докъто съвременното изкуство иска да провокира, а не да надминава себе си. То отговаря на болезненото търсене на изход на проблемите в епохата, в която живеем. Проблемите в историята се повтарят всеки път с по-голяма интензивност, въпросите са все по-болезнени, изкуството все по-гротескно. Картината Гарника на Пикасо днес би била различна.

                                              / Ню Йорк 2011 /

За любителите на фотографията: Фотогалерия на Иван Пастухов
Форма за контакт
Сподели в:

FIAC 2011 / ФИАК 2011

“Нещата не са видяни, защото са видими, а по скоро са видими, защото са видяни” са думи на известната Ню Йоркска фотографка Диан Арбюс /1923 – 1971/ представена  днес в музея Jeu de Pomme. „Фотографията е тайна на тайната. Колкото повече ви говори, по малко я разбирате”. Това се чете и в прекрасните черно-бели кадри на известна фотографка, съученичка на Ричард Аведон и близка на Лизет Модел. Идеята фотографията да се приеме като отделно изкуство се ражда по същото време. Диан Арбюс има силно влияние за това и въпреки краткия си фотографски и житейски път, тя оставя богато фотографско наследство. Излизам от градината Тюйлери съпроводен от усещането на Диан Арбюс за Ню Йорк през 60-те години, пресичаме площад Конкорд  и продължавам към изложението Фиак в Гран Пале.

 

Тази година ФИАК, 38-миият Интернационален Панаир за Съвременно Изкуство, представя 21 страни с 168 галерии, 33 от които излагат за първи път в Париж. В градините Тюйлери и Жарден де Плант са монтирани съоръжения и статуи съпровождащи същото събитие, а то е огледало на епохата, в която живеем.

 

 

Част от нареклите себе си “артисти” по мое мнение са преди всичко оригинални техничари и добри търговци. Големите творци се броят на пръсти, а някои от тях дори не стигнат до публичен израз. Техническото изпълнение, то се разбира е на високо ниво. В публиката има глад за шоу и новости, опашката на входа е близо двеста метра с вход  35 евро.

В някои от обувките, накичени по дървото в Жарден де Плант има високоговорителчета, които се обаждат, дори надават викове. Удачно или не, те заместват класическите скулптури от миналото. Скъпи проекти от този род виждаме все повече, приети за форма на Съвременно Изкуство.

Дали това влияе и доколко променя нещо в нас, е въпрос на лично усещане. Дали ни впечатлява или само запълва някаква празнота в живота на хората, също е въпрос на разбиране. Празно и пълно вървят заедно, както напоследък все по-изострените житейските въпроси с избягване на отговори.

Няколко галерии в Гран Пале се възползват от изложбата на Диан Арбюс в Jeu de Pomme и продават нейни винтиджи (оригинални авторски тиражи) на цена средно 50000 евро. След месец /10-13 ноември/ очакваме поредното  15 -то Пари Фото, което е световен барометър на фотографските коти. Тази година очакваме то да бъде преместено от Лувъра под стъкления покрив на Гран Пале. Фотографското общество ще има на разположение 135 галерии от 23 страни с фотографии от всички епохи. Ще бъде чествана новата генерация артисти от Африка. А защо не един ден и от България с надежда в страната ни да се формира фотографско ядро с коти на български фотографи, достойни да се представят на европейско и световно ниво.

Готов съм да помогна за създаване на фотографска галерия в София, стига да се намери галерист с познания, качества да продава и преди всичко желание да се отдаде изцяло на фотография.

Срещу Гран Пале, в изложбените зали на Пети Пале, има открита фотоизложба “Жените в Индия”. Едновременно с това е представена, не по-малко интересната  “История на Комеди Франсез”.

Дава се възможност да потънете в декорите на театъра в Пале Роаял, автентичен от 1680 година до днес. Движите се между бюстове на известни фигури от различни епохи в атмосфера със запазени традиции. Контрастът е голям с екстравагантното, екцентрично Модерно Изкуство от другата страна на авенюто.

Във същото време в Центъра Помпиду се намира монографската изложба на Едуард Мюнш.

В същата сграда може да се потопите и в атмосферата на оригиналния, забавен Яйои Кузама.

В Музея за Модерни Изкуства скулпторът Георг Базелитц впечатлява с насечени дървени фигури, някои от които са  оригинално оцветени. В същото време в Лувъра се е разположил не друг, а Александър Велики със златната си корона и някои редки македонски съкровища.

В музея Орсе е показана Англия, красива, морална и чувствена от времето на Оскар Уайлд.

В Ке Бранли се е приземил духът на маорите от Нова Зеландия – Хе-ао-теа-роа – “Дълъг бял облак” – както те наричат чудесната си страна. Историята и изкуството на тези полинезийски викинки са представени с филми и свещенни предмети, прелетяли 25000 километра до Париж.

За да завърша с фотография, в Европейската Къща за Фотография Уилям Клайн ни представя черно-белия „Рим+Клайн“ – достоен за Фелини Рим от 50-те години. На втория етаж Мартин Франк показва фотографии на известни артисти „Дошли отвън“ в Париж през същата епоха. Отделен е цял етаж и за „Златния век на Албанската фотография /1858-1945/“ с чудесни тиражи и невероятни кадри от епохата на големите албански фотографи.

Зад кулата Монпарнас Фондацията Картие Бресон излага Ню Йорксия фотограф Левис Хайн (1874-1940), един от пионерите на Социалната фотография, който с право е считал човешкия дух за най-важно нещо в живота. Показаните 150 черно-бели винтижи – тиражи от епохата на Хайн – са бижута, достойни за нивото на фондацията.

Връщам се към ФИАК с този крещящ въпрос превърнат в неясно какъв вид изкуство. По-долу е фигурата на посетител, който вероятно си задава същия въпрос.

За любителите на фотографията: Фотогалерия на Иван Пастухов
Форма за контакт
Сподели в:

Изложба за Ню Йорк

« Time is on your side », така нарекох изложбата си за Ню Йорк по случай годишнината от трагедията на 11-ти Септември.

Откриването става на 12-ти септември в 18 часа, галерия „Мисията“ в Държавния Културен Институт на МВНР ул. Алфред Нобел, 2. За контакти: Държавен Културен Институт тел. 8076430, www.sic.mfa.bg

Изложбата е поглед с усещането ми за този град, който обичам.

Ню Йорк не е Америка, а място единствено по рода си, което ви грабва с виталната си енергия и ви кара да го заобичате или да избягате.  Това е град, в който културата и цивилизацията са в движение на ръба на времето. Както казва Юнг, колкото по-близо се намираме до център на цивилизация и култура, по-напред се движим във времето. В Ню Йорк човек си сверява часовника без да се чувства чужденец, защото всеки е пришълец.

Тук са събрани всички човешки дяволи и ангели, затова нещата трябва да бъдат точни и професионално издържани. Човек дава и получава максималното от себе си, пропуските се заплащат веднага. Трагедията на 11-ти Септември го показа и вкара човечеството в нова епоха. Стана ясно, че в света, в който живеем, всичко е възможно. Явленията не могат да бъдат изолирани.  Цивилизацията, когато изпреварва културата, е възможно да ни вкара във всевъзможни неуправляеми ситуации. Грешките стават все по-недопустими, но все пак възможни, затова все по-опасни и това на планетарно ниво.

Последната фотография от изложбата показва мястото на падналите кули.

NY

Благодаря на всички, които се отзоваха на откриването и споделиха присъствието си.

Повече фотографии от Ню Йорк ще намерите в www.photography.pastoukhov.com

За любителите на фотографията: Фотогалерия на Иван Пастухов
Форма за контакт
Сподели в:

Париплаж 2011

Тази година Париплаж по кейовете на Сена започна с хладни дни, за да продължи напоследък с горещо лято.

Кейовете по реката са само за пешеходци – чудесна идея на кметицата на Париж.

За незаминалите във ваканция парижани градът се грижи да има безплатни игри, сокове, шезлонзи и други удобсва. Това е едно от лицата на Париж през месец август.

За любителите на фотография: www.ivan.pastoukhov.com в 69–та галерия.

За любителите на фотографията: Фотогалерия на Иван Пастухов
Форма за контакт
Сподели в:

Коледа в Нова Зеландия

Christams-1

След хиляда и петстотин километра пропътувани по пътищата на Южния Остров, няколко дни преди Коледа, най-после срещам полицейска кола…

Christams-6

Полицаите  в добро настроение придружават камион с местни жители, които под гърмящия глас на Елвис друсат яко рок-енд-рол.

Christams-14

Весела Коледа на читателите на блога.

Повече фотографии от Нова Зеландия ще намерите в галерии 88, 89 и 90 на сайта.

За любителите на фотографията: Фотогалерия на Иван Пастухов
Форма за контакт
Сподели в: