/Вьой ле Роз, Франция/

„Една сутрин на някой от нас свърши черния цвят и тогава си послужи със син. Така се роди импресионизма.“ – Огюст Реноар

Четката  на майстора е несравнимо по-добра от който да било кадър върху фотографска хартия.  Да не говорим за цифровата фотография, в която пикселите отнемат от финеса и дълбочината на изображението. Казвам това, но самия аз се подхлъзнах в леснотата и удобствата на цифровата фотография.

В живота виждаме цветно, докато черно-бялата фотография  подчертава странната, нереална, сюреалистична част на нещата. Тя излиза от формалното представяне на света, зад привидното показва есенцията на видяното.

Цветната фотография ласкае погледа, изисква добрия опит на колориста с чувство за мярка и хармония в цветовете.  Фотографите  Соул Лейдър, Ернст Хаас, Хари Груаерт са художници и много добри колористи. Цветната фотография е интересна, когато цветовете обясняват сниманото.

Картие Бресон също е рисувал като млад, снимал е само черно-бяло, а към края на живота си се връща отново към рисуването. В неговия случай едното е помагало за другото.

Цветовете предразполагат и отнемат от вниманието, докъто контрастът между черно и бяло със стотици сиви тонове между тях, концентрира погледа върху сюжета. Цветовете съблазняват, в черно-бялото изображение няма компромис.

Фотографията е превод, а не копие на реалността. Черно-бялата фотография прави разказа по-автентичен.

В черно-бялата фотография има всичко, освен цветовете, които са събрани в белия цвят. Все едно музикална тема, написана за оркестър, но свирена от един солист. Изискванията са по-големи и равностойни на ефекта. Форма и цвят се сливат, както в поезията, единствена изразяваща неизразимото. Черно-бялата фотография не показва реалността, самата тя е реалност – бяла страница в сиви тонове и черни букви с почерка на автора. Или както казва Маларме, “да се рисува не формата, а ефекта, който тя произвежда.” В този смисъл черно бялата фотография е ефектът на поезията, изразен фотографски.

Според Бернар Декам “фотографията има качествата да ни води извън видимия външен свят и това, което разправя не се превежда с думи.” Куделка с присъщата си простота би добавил „снимам, за да не говоря“.

Търсете голяма светлина и дълбока сянка. Останалото идва естествено. – Едуард Мане

Доброто кадриране изисква избор на планове, игра между светлини и сенки, често с различна интензивност, контраст и мекота в изображението. Останалото следва.

Игриви потоци необезпокоявани от сезоните се промъкват между дърветата на Булонския лес. В края на ноември последните есенни листа куражлийски трепкат  по клоните на дърветата. Живата вода на потоците отразява края на есенната симфония от цветове. Гората се готви за зимния си унес.

В галерия 72 от сайта ще намерите продължение на есенната серия.