Имам симпатичен спомен от Ош. След Бишкек, втория по големина град в Киргизия, Ош впечатлява с големия си, стар базар, добре известен по пътя на коприната.

На възвишение с хубава гледка към града се намира скалата на Сулиeйман (Taht-i-Suleiman), един от пророците в Корана. През 1510 година Бобур строи джамия в скала, която според Юнеско, заедно с местноста наоколо, е пример на Свещена планина. Жените от града преди да раждат се качват до джамията с молитва за здрави деца. Без да знам всичко това, инстинктът ме заведе на това място, за да снимам града от високо. Вместо входа на джамията със струпани местни туристи, предпочетох децата от горната фотография.

На слизане от скалата жени се спират да се молят с длани обърнати нагоре. Питам минаващ местен защо дланите им са обърнати към небето и после си докосват лицата. “ И да не си вярващ,  ако нещо не ти върви, спри се за момент, въздъхни дълбоко и обърни дланите си към небето – сам ще усетиш… А лицето, то ти е прозореца към света…” – беше отговора на мъжа.

                                                                  /Пакистан /

Следващата година високо в планината, в откъснато от цивилизации пакистанско село,  едно дете държеше дланите си нагоре, а другарчетата му се възхищаваха. Направих тази фотография, за която благодарих на Небето.

Небето дава не по-малко от земята, те са взаимно свързани. Ние живеем между тях.

                                                                            / Мароко /

В пътуванията си из ориента забелязвам как не само когато има проблеми, а при всеки повод, този жест ни свързва към неизмеримото, идващо от свише.

Обвиниха ме в сериозност, затова слагам няколко весели фотографии от Сидни. Не е порно, погален от слънцето, човекът, вероятно е добър хедонист и прави любов с океана. По дължината на многобройни фантастични плажове в Сидней всичко е видно, по удобни пътеки за кросове се разхождат влюбени и любители на природа.  (В предишния блог споменах за някои по-високи брегове, където са сложени камери за следене на  самоубийци.)

Малко шокиран от ерекцията на господина, скрит зад храст над плажа, се правя на папарак, мъжът ме забелязва и с широка усмивка приятелски ме приканва да сляза при него.  Нямам бански, но плажът се оказва нудистки, мога да поплувам, докато мъжът с лулата, без да афишира ексихибиционизма си, пази фотографската ми чанта. След това си говорим за радостта и лекотата, с която е възможно да се живее без драми и напрежение. Минава известно време и шезлонгът му се скъта в елегантната пирога и мъжът се упъти към отсрещния бряг.  Във Франция често правят скандал когато снимате, дори облечен човек.

За любителите на фотография с интерес към Сидни – галерия 87 в сайта.

Четири милона жители в един от най-красивите по разположение, архитектура и социална организация град в света. Фестивалът на Сидни се подготвя без стрес и напрежение. Музикални инсталации се правят във всички големи паркове и площади с разнообразна програма за всички вкусове. Вечерите с концерти на открито са без екцесии и напивания. Не виждате човек с цигара. Стотиците хиляди жители на града от всички възрасти празнуват спокойно, без да афишират излишни емоции, естествено се забавляват на чист въздух. Минава полунощ, улиците са празни, чисти, красиво осветени. Здрав живот в здрави тела, навсякъде богати магазини и ресторанти, понякога препълнени, но не шумни и задушни.

В същия момент във Франция  говорят с драматичен тон за невероятни наводнения в Северна Австралия, докато тук без особена тревога и драматични коментари местните правят каквото е необходимо. Проблемите не нарушават всекидневния крос с  усмивка по лицата на хората.

Задавам си вечния, най-естествен въпрос къде, защо и как човек е по-щастлив? Хората тук плуват, сърфират, тичат след и преди работа, рационално използват Природата и се усмихват без дори да ви виждат.

Океанът, прекрасните, просторни плажове, красивите заливи, паркове и градини изтриват стреса от големия град. Хората се поглеждат с усмивка, но лекотата на живота изглежда прави отношенията формални. След всяко “сори” отговорът е автоматичен – “но проблем”.  “Сори” се казва за щяло и нещяло по същия начин. Слънцето, плажовете са гостоприемни, няма просяци и гладни, няма неизхвърлени боклуци, дупки или задръстване по улиците.

Да, но на високи места по дължината на многобройните, красиви фиорди пред океана са поставени камери за следене на самоубийци. Тук също, подобно на скандинавските страни, броят на самоубийства расте пропорционално на социалните осигуровки и на честото повтаряне „но проблем“.

В този град с прекрасна архитектура и чудесна Природа, след известно време между възпитаните, излъчващи „безпроблемност“ хора, започнах да усещам празнота. Как да не ви е яд да срещнете красива жена (или мъж по вкуса жените) с усещането, че освен външния вид, няма какво друго да ви впечатли. Дали липсата на напрежение и  противоречия, на които сме свикнали да ни тормозят в Европа, ни принуждават да си задаваме повече въпроси. Как да простим дразнещата празнота и непукизъм в такава атмосфера, мечтана от всеки. Същевременно при възникване на проблем, тези хора стават веднага много по-ефикасни и човечни. Във Европа, в желанието да разнищим и разберем всичко, задушени в сложни алгоритми и системи, ставаме все по-тромави и егоисти. Но и това не е  така, егоизъм има навсякъде по света. Изглежда хората го изразяват по различен начин според начина на живот и обстановката. От своя страна ме дразни удобния безгрижен живот, който водят  тези хора, без това да промени нещо от всеобщите човешки проблеми.

И още един факт: за разлика от този красив, хипер цивилизован свят в някой оазис в Сахара или в отрудено непалско село самоубийството е немислимо.

Това са част от личните ми впечатления за този динамичен, чаровен, сравнително нов, уж изолиран, но съвсем не откъснат от другите континти свят от където на човек не му се тръгва. Но за колко време?

За любителите на фотография с интерес към Сидни – галерия 87 в сайта.

Разликите между хората ни обогатяват, помагат ни да разберем по-добре себе си.

В Ню Йорк веднага сте грабнат от невероятната енергията на града. Космополитният живот на жителите задължава да си сверите часовника или блокирате и се приберете в Европа разочаровани. Изложбата ми в София за Ню Йорк „Времето е от вашата страна“ по случай годишнината от 11 септември, дава идея за силата на този фантастичен град. Тук животът протича бързо и с добре измерен контрол напред във времето. Хората живеят с по-малко илюзии в някакъв делир. При необходимост са заедно, но най-често сами със себе си.

Поради грешка в полета, пристигам в три през нощта. Летището е безлюдно, снимам и скачам в жълтото такси с усмихнат черен. Избираме хотел на Парк Авеню, където да преспя до предварително наетия наблизо апартамент. Регистрира ме любезна черна дама. Доброто посрещане и богатата закуска на сутринта изтриват умората от нощния полет.

Малкият ми апартамент на 16-тия етаж има чудесна гледка. На покрива с шадраван, многобройни дървета и небе. Ниско долу по авенюто пищят сирени, наоколо могъщи небостъргачи свързват небето с земята. Свежият морски полъх се пропива в клетките ми и възбудата, която ме обхваща отговаря на енергията на града. Нямам конкретна програма, освен да снимам.

Няма град по-лесен за ориентиране от Ню Йорк. Обичам да спирам минувачите, да задавам въпроси и да имам физически контакт. Хората тук имат различни  корени, думата чужденец няма тежест. В този град на крайности светът е умиротворен в ред и кодове с широки, но ясни граници. Времето не тече, а лети. Който не издържа не остава.

“Тук ли е сърцето на Сохо?”, питам забързан елегантен мъж в крачка. “Ха-ха, сърце ли казахте? В този град сърце!?” Смехът му е сърдечен и добронамерен.  Двете Лайки под мишниците ми го заинтригуват. “Обичам да снимам…“ – „Какво например?“ –  „Автентични неща, тук всичко е истинско. Търся есенцията, душата на града… ” – казвам и веднага си давам сметка за славянската си сладникавост. “Ха-ха..”,  продължава да се смее янкито. “Есенция, та и душа…! Точно тук не съм ги срещал, boy…” – казва “boy“, вероятно заради белите ми коси. Смеем се и той ме насочва към интересни галерии за фотография. Забравям адресите и продължавам напосоки. Нещата да идват сами.

Чарът на Париж се усеща в двайсет геометрично разделени квартали, всеки с различна физиономия. Тук физиономиите се менят на всеки ъгъл. Ню Йорк не е Америка, той е сам по себе си град-държава, обитаван от всички дяволи и ангели на земята. Има пет общини в квартали, променящи често кожата си с нова и невероятно здрава. Абсурдът прави хората по-широко скроени, задължава ги да напредват по ръба на възможното. Една лаборатория за човешки експерименти, в която хората са заедно, едновременно чужди и оптимално организирани, за да успяват. Успехът на всеки е успех за всички и обратно. Който не издържа, изчезва без да пречи. Маргиналните живеят по свой начин, което участва в контраста и чара на града. Националностите са групирани според фолклора и културата им.  Всеобщата енергия увлича магически и формира израза на гордите нюйоркчани, за които дух и материя са едно. Аматьорството е изключено. Всичко трябва да бъде на място, а когато не е, получава се 11 Септември (2001-ва година), което вкара човечеството в нова епоха.

Любителите на фотография могат да се разходят в Ню Йорк в галерия № 7 в сайта.

Ето и няколко известни фотографски галерии в Сохо. Сайтовете им излизат в Гугъл.

Howard Greenberg

Bruce Silverstein

Andrea Meislin

Danziger Projects (Adam Fuss)

Julie Saul

Yancy Richardson

Yosi Milo

Steven Kasher

На фотографията долу: част от паркинг в квартала Сохо.