/ Бербер, Атлас, Мароко /
„Всеки портрет рисуван с душа е портрет на художника, а не на модела.“  –  „Портретът на Дориан Грей“, Оскар Уайлд.

Сред художниците и фотографите добрите портретисти се броят на пръсти. Те имат усета да уловят кое от лицата, които показва човек, е най-близо до вътрешното му съдържание.

Необходима е голяма чувствителност, емпатия и заличаване на егото до неутралност, даващо възмогност на модела спонтанно да изрази себе си.

                                                                                        /Бербер, Атлас, Мароко /

Фотографиите са огледало на фотографа. Свързани са с вътрешния му живот и натрупан опит. Външният свят отговаря с това, което даряваме. Животът е обмен на дарове и енергия.

                                                                                                    / Автопортрет /

Весели Коледни празници на читателите на блога, любители на фотография.

Външният свят е по-малко интересен от богатствата, които носим в себе си.

                                                                             / Шринагар, Кашмир /

Скритото привлича, в случая лицето и погледа на дамата зад бурката. Опитвам да си ги представя зад воала на жената.

Вдигам фотоапарата, тя не помръдва.

Сами сме в задния двор на джамията, „очи в очи“, без да продумаме. Когато снимам, дамата не променя позата си, имам чуството че се усмихва. Усмихвам се и аз. Излъчването не лъже.

Мерси мадам!

В голям, добре изваден тираж, погледът на жената се усеща още по-ясно.

/ Киото, Япония /

Първите фотографи Ниепс, Талбот, Дагер…, поради технически причини снимат преди всичко пейзажи или натюрморт. Необходимостта да правят дълга експозиция е ограничавала фотографите. Този проблем веднъж разрешен, портретната фотография идва на първо място.

През 1865 година Бодлер в писмо до майка си третира  въпроса за проблематичността на портрета: „фотографският портрет ще стане плод на непрекъснат конфликт между модела, който се надява да извади най-доброто от себе си и фотографът, който се старае да наложи своя стил.“

Мистерията на фотографския портрет се крие в усещането за това, което моделът носи в себе  и пулса на фотографа. Примери много: Бодлер сниман от Каржат, Марилин от Аведон, Пикасо от Ирвинг Пен, Бекет от Картие Бресон, Жойс от Фройнд… Ирвинг Пен отива по-далеч: „Добрият портретист трябва да извади това, което моделът би желал да скрие“. Лицето не е защитено и скрито, както повечето части на тялото, но човек инстинктивно си слага маска – персоната се превръща в персонаж. Портрет не е проста илюстрация, той търси да отговори на множество въпроси без отговор между фотографа, фотографирания и зрителя.

Анри Картие Бресон, (ако беше жив) през месец август навършва сто години. За  портретната фотография той казва: “Искаме да уловим човек във връзката му с него самия и тишината на собственото му същество”. Това влиза в  “решителния момент” на Бресон. В живопистта нещата не стават по същия начин: “картината я правим, докъто фотографията я взимаме” (на френски изразът звучи по-ясно: prendre une photo). „Крадем неповторим момент, който може да бъде неочакван или плод на дълго търсене.“ Мерси Анри !

Появата на фотографията провокира развитие на модерните течения в живопистта и става възможно душата на обекта за рисуване да се представи по различни начини. Ражда се кубизма и други нови течения.

/Манастир Тиксе, Ладак, Индия/

Ненадминатият портретист Ричард Аведон казва, че всички фотографии са точни, но никоя не показва истина. Дори най-незначителният предмет може да изглежда фантастично. Да му дадем наименование, означава да го осакатим, да му отнемем възможността да бъде интерпретиран различно, дори безгранично. Там е скрита магията на фотографското изкуство. То може да дава или да отнема стойност на всичко, което докосва. Истинската фотография е Вселена с безброй интерпретации, което е и привилегията на изкуството.

                                                   /Хаконе, Япония/

За разлика от музиката и литературата, във фотографията (и архитектурата) фотографът е приет много повече като автор. Гледната точка по-лесно се намира в литературно произведение, отколкото във фотография. Тя безспорно съществува, но се губи в многообразието на произведението.

“Реалността” зависи субективно от усета и погледа на всеки, според вродената му и по-късно развита от преживявания чувствителност.

За Ралф Гибсон съзнанието на фотографа прониква в обекта за снимане за части от секундата, но каквото след това излиза наяве от ръцете на артиста, го надвишава. Творението надвишава винаги твореца. Само творецът-глупец вижда себе си над всичко.