Фотографска хроника /февруари 2012/

                                                                        / Ню Йорк 2011 /

“Ритъмът на града не е този на вечността, нито на времето, а този на мимолетното.” казва Беренис Абот (Охайо 1898 – 1991), в надпис на стената във фотографската изложба в музея Jeu de Paume в Париж. Той утвърждава фотографията като огледало,  изразяващо по-субтилно реалността. Диан Арбюс  (Ню Йорк 1923-1971,)  с предишната изложба в същия музей прави революция във фотоизкуството. За нея този вид естетика е „пасивна игра на огледала*“.

За контраст на двамата класици в същия музей на първия етаж е представен поливалентния китаец (художник, архитект, куратор, критик, директор…) Аи Вейвей.  За него снимането е по-скоро „активна естетика на призми“. Фотографията не показва реалност, а е самата реалност, една картография на света. Тя иска да провокира и има политически смисъл. Фотографът регистрира голямата скорост на промените, които стават в Китай, според него нещо подобно на трийсете години от миналия век в Ню Йорк, сниман от Беренис Абот. Виждаме един сериозен провокатор, познат със  средния си пръст в серията “Игра на перспектива” пред пейзажи и паметници от цял свят, на които човек робува.

Аи, затворен в Китай, не може да посети настоящата си изложба в Париж, но дава пример за съвременна форма на изкуство с лавинен политически характер. Сталин с право се е страхувал от хората на изкуството, някои от които наричал „второ правителство“. Въпреки усилията на китайското правителство да спре блоговете на Аи Вейвей, сега е възможно да ги четем на екран, представени едновременно с фотографиите.

* Хорхе Луи Боржес е считал, че има две естетики: пасивна естетика на огледала и активна естетика на призми.

Фотографията на Ай въздейства. Ето, този елегантен парижанин мери средния си пръст с този на фотографа от снимката. Ако разсъждаваме по същия начин, това е нова реалност, този път в моя обектив, мимолетна, взета от предишната реалност, регистрирана от колегата Аи… Мимолетна реалност без особена стойност, поне в моите очи, защото не променя нищо в мен. Все едно как звучи, подобна фотография изпращам в кошчето за боклук.

Виждаме приятелката на провокатора Аи, която е вдигнала роклята си на най-публичното място в Пекин, недалеч от портрета на Мао.

В паралела на двете изложби се вижда голяма разлика във въздействието на  фотографията.  Диан Арбюс изразява естетически разнообразието и силата на промените в Ню Йорк в първата половина на миналия век, докъто съвременното изкуство иска да провокира, а не да надминава себе си. То отговаря на болезненото търсене на изход на проблемите в епохата, в която живеем. Проблемите в историята се повтарят винаги с по-голяма интензивност, въпросите все по-болезнени, изкуството все по-гротескно. Гарника на Пикасо днес би била различна.

                                              / Ню Йорк 2011 /

За любителите на фотографията: Фотогалерия на Иван Пастухов
Форма за контакт
Сподели в:

FIAC 2011 / ФИАК 2011

“Нещата не са видяни, защото са видими, а по скоро са видими, защото са видяни” са думи на известната Ню Йоркска фотографка Диан Арбюс /1923 – 1971/ представена  днес в музея Jeu de Pomme. „Фотографията е тайна на тайната. Колкото повече ви говори, по малко я разбирате”. Това се чете и в прекрасните черно-бели кадри на известна фотографка, съученичка на Ричард Аведон и близка на Лизет Модел. Идеята фотографията да се приеме като отделно изкуство се ражда по същото време. Диан Арбюс има силно влияние за това и въпреки краткия си фотографски и житейски път, тя оставя богато фотографско наследство. Излизаме от градината Тюйлери съпроводени от усещането на Диан Арбюс за Ню Йорк през 60-те години, пресичаме площад Конкорд  и продължаваме към изложението Фиак в Гран Пале.

 

Тази година ФИАК, 38-миият Интернационален Панаир за Съвременно Изкуство, представя 21 страни с 168 галерии, 33 от които излагат за първи път в Париж. В градините Тюйлери и Жарден де Плант са монтирани съоръжения и статуи съпровождащи същото събитие, а то е огледало на епохата, в която живеем.

 

 

Част от нареклите себе си “артисти” по мое мнение са преди всичко оригинални техничари и добри търговци. Големите творци се броят на пръсти, а някои от тях дори не стигнат до публичен израз. Техническото изпълнение е разбира се на високо ниво. В публиката има глад за шоу и новости, опашката на входа е близо двеста метра с вход  35 евро.

В някои от обувките, накичени по дървото в Жарден де Плант има високоговорителчета, които се обаждат, дори надават викове. Удачно или не, те заместват класическите скулптури от миналото. Скъпи проекти от този род виждаме все повече, приети като форма на Съвременно Изкуство.

Дали това влияе и доколко променя нещо в нас, е въпрос на лично усещане. Дали ни впечатлява или само запълва някаква празнота в живота на хората с възможности, също е въпрос на разбиране. Празно и пълно вървят заедно, както напоследък все по-изострените житейските въпроси с бягство на отговор.

Няколко галерии в Гран Пале се възползват от изложбата на Диан Арбюс в Jeu de Pomme и продават нейни винтиджи (оригинални авторски тиражи) средно по 50000 евро. След месец /10-13 ноември/ очакваме поредното  15 -то Пари Фото, което е световния барометър на фотографските коти. Тази година очакваме да бъде преместено от Лувъра под стъкления покрив на Гран Пале. Фотографското общество ще има на разположение 135 галерии от 23 страни с фотографии от всички епохи. Ще се чества новата генерация артисти от Африка. А защо не един ден и от България с надежда в страната ни да се формира фотографско ядро с коти на български фотографи, достойни да се представят на европейско и световно ниво.

Готов съм да помогна за създаване на фотографска галерия в София, стига да се намери галерист с познания, качества да продава и желание да се отдаде изцяло на фотографията.

Срещу Гран Пале, в изложбените зали на Пети Пале, има открита фотоизложба “Жените в Индия”. Едновременно е представена, не по-малко интересната  “История на Комеди Франсез”.

Дава ви се възможност да потънете в декорите на театъра в Пале Роаял, автентичен от 1680 година до днес. Движите се между бюстове на известни фигури от различни епохи в атмосфери със запазени традиции. Контрастът е голям с екстравагантното, екцентрично Модерно Изкуство от другата страна на авенюто.

Във същото време в Центъра Помпиду се намира монографската изложба на Едуард Мюнш.

За контраст може да се потопите в атмосферата на оригиналния, забавен Яйои Кузама.

В Музея за Модерни Изкуства скулпторът Георг Базелитц впечатлява с насечени дървени фигури, някои от които  оригинално оцветени. В същото време в Лувъра се е разположил не друг, а Александър Велики със златната си корона и някои редки македонски съкровища.

В музея Орсе е показана Англия, красива, морална и чувствена от времето на Оскар Уайлд.

В Ке Бранли се е приземил духът на маорите от Нова Зеландия – Хе-ао-теа-роа – “Дълъг бял облак” – както наричат чудесната си страна. Историята и изкуството на тези полинезийски викинки са представени с филми и свещенни предмети, прелетяли 25000 километра до Париж.

За да завърша с фотография, в Европейската Къща за Фотография Уилям Клайн ни представя черно-белия „Рим+Клайн“, достоен за Фелини Рим от 50-те години. На втория етаж Мартин Франк показва фотографии на известни артисти „Дошли отвън“ в Париж през същата епоха. Отделен е цял етаж и за „Златния век на Албанската фотография /1858-1945/“ с чудесни тиражи и невероятни кадри от епохата на големи албански фотографи.

Фондацията Картие Бресон зад кулата Монпарнас излага Ню Йорксия фотограф Левис Хайн (1874-1940), един от пионерите на Социалната фотография, който с право е считал човешкия дух за най-важното нещо в живота. Показаните 150 черно-бели винтижи – тиражи от епохата на Хайн – са бижута, достойни за вкуса на фондацията.

Връщам се към ФИАК с крещящия въпрос превърнат в изкуство. А по-долу фигурата на посетител, който вероятно си задава същия въпрос.

За любителите на фотографията: Фотогалерия на Иван Пастухов
Форма за контакт
Сподели в:

Изложба за Ню Йорк

« Time is on your side », така нарекох изложбата си за Ню Йорк по случай годишнина от трагедията на 11-ти Септември.

Откриването стана на 12-ти септември в 18 часа, галерия „Мисията“ в Държавния Културен Институт на МВНР ул. Алфред Нобел, 2. За контакти: Държавен Културен Институт тел. 8076430, www.sic.mfa.bg

Изложбата е поглед с усещането ми за този град, който обичам и съм взел присърце.

Ню Йорк не е Америка, а просто единствено по рода си място, с витална енергия, която ви грабва и ви кара да успеете или да си отидете.  Град, в който културата и цивилизацията са в движение на ръба на времето. както казва Юнг, колкото по-близо се намираме до център на цивилизация и култура, по-напред се движим във времето. В Ню Йорк човек си сверява часовника без да се чувства чужденец, защото всеки е пришълец.

Тук са събрани човешките дяволи и ангели от всякъде, всичко трябва да бъдат точно и професионално издържано. Човек дава и получава максималното от себе си, пропуските се заплащат веднага.

Трагедията на 11-ти Септември вкара човечеството в нова ера. Стана ясно, че в света, в който живеем, всичко е възможно, явленията не могат да бъдат изолирани.  Цивилизацията, изпреварила културата, е възможно да ни вкара във всевъзможни неуправляеми ситуации. Грешките стават все по-недопустими и все пак възможни, затова все по-опасни на планетарно ниво.

Последната фотография от изложбата показва мястото на падналите кули.

NY

Благодаря на всички, които се отзоваха на откриването и споделиха присъствието си.

Повече фотографии от Ню Йорк ще намерите в www.photography.pastoukhov.com

За любителите на фотографията: Фотогалерия на Иван Пастухов
Форма за контакт
Сподели в:

Париплаж 2011

Тази година Париплаж по кейовете на Сена започна с хладни дни, за да продължи напоследък с горещо лято.

Кейовете по реката са само за пешеходци – идея на кметицата на Париж е чудесна.

За незаминалите във ваканция парижани градът се грижи да има безплатни игри, сокове, шезлонзи и други удобсва. Ето, това е едно от лицата на Париж през месец август.

За любителите на фотография: www.ivan.pastoukhov.com в 69–та галерия.

За любителите на фотографията: Фотогалерия на Иван Пастухов
Форма за контакт
Сподели в:

Коледа в Нова Зеландия

Christams-1

След хиляда и петстотин километра пропътувани по пътищата на Южния Остров, няколко дни преди Коледа, най-после срещам полицейска кола…

Christams-6

Полицаите  в добро настроение придружават камион с местни жители, които под гърмящия глас на Елвис друсат яко рок-енд-рол.

Christams-14

Весела Коледа на читателите на блога.

Повече фотографии от Нова Зеландия ще намерите в галерии 88, 89 и 90 на сайта.

За любителите на фотографията: Фотогалерия на Иван Пастухов
Форма за контакт
Сподели в: