Bois de Boulogne

От вкус към живописта имам желание фотографиите ми да приличат на картини. Само да приличат – материално плоският образ върху фотографска хартия е несравним с работата на художника, насложил върху платното материя, изразяваща вътрешно усещане.

Във фотографията изборът ни с външния свят е огледало на това, което носим в себе си. Художникът, без да се ограничава във времето, добавя материя върху платното и сътворява нещо ново. В началото на века живописците са си служили с фотография за опора в това, което ще сътворят. Резултатът е бил винаги по-богат от фотографския образ.

С фотографията откриваме нещо, в живописта създаваме нещо ново.

Това, което снимаме, съществува предварително и има собствен живот, от който крадем нещо, проявено на хартия. Образът, зависи от качеството на тиража, но остава материално плосък в сравнение картината в живописта. Творческият поглед на фотографа, когато е постигнал безвремие в композицията, добавя фотографията към категорията на изкуствата.

Говорим за изкуства, но те не се нуждаят от сравнение. Мярката е да променят нещо във всеки.

Илюзиите, подхранващи жизнеността и въображението, помагат да вярваме, че рано или късно ще намерим в реалността това, което въображението ни е карало да очакваме.

Миналата събота вечер към в 22 часа, изпълнен с хубави помисли отивам на летище София, за да танцувам и да се забавлявам под звуците на  групата Готан Проджект. Ръми леко, дъжда се усилва, няколко гръмотевици, на моменти духа по-силно, но това все още не е пречка за концерта да се осъществи. Публиката са се разхождат по тревата пред голямата естрада, повечето хора са загърнати в дъждобрани. Някои се поклащат, други подскачат в ритъма на диското от естрадата. А то гърми, вятърът го отнася отвъд летището, всичко това в очакване на идващата група. Минава час, после втори. Хората, повечето мокри, безболезнено приемат обстоятелствата. В даден момент нещо все пак трябва да се случи. Групата няма как да не се появи.  За който обича да чака, купонът е налице, българинът е търпелив, не се предава.

Два часа са ми достатъчни, за да се наситя на атмосферата и да се упътя  към къщи. На другия ден чувам как групата дошла в един след полунощ и е свирила до три. Посетителите останали много доволни. Концертът за петдесет лева си струвал търпението.

Да завърша блога философски: за съзнанието ни очакването е това, което тенденцията е за живота. Може да се приеме като процес към нещо идващо, като динамичен интервал между това, което е и което ще се случи. В общия случай ние се намираме винаги в очакване на нещо извън нас. Съпровожда ни напрежението между действие и очакване, а според това как приемаме живота, то под форма на нетърпение може да се превърне или не в драма.

В тишината на Мавританска Сахара бедуини и животни ритмично се движат загърнати от безвремие. Пустинята казват, съдържа есенцията на живота, неразделно свързан със смъртта.

Евреите се спасяват от робството в Египет и пресичат пустинята Синай. Изминават 40 години. Позналите робство измират, децата им се лутат, за да изтрият спомена от робията и с ново съзнание да изградят живота по различен начин. Урок за всички времена, за всички нации, валиден за новоизграждащия се свят, особено днес, когато на всички ни е необходимо да отречем съществуването на управляващи диктатори.

                             / Синай /

Урокът от библейското писание:

–       Всяко жилище е временно – всяка ситуация е временна.

–       Да не се инсталираме трайно никъде.

–       Всеки дом е единствено подслон и нов повод за номадизъм.

–       Всяко застояване е времененно.

–       Всеки успех е ефимерен, всяка радост преминава, всяко богатство е незначимо спрямо есенцията на живота.

–       Дори самото пътуване е временно.

–       Пустинята е само преход.

–       Единственото нещо, което ни остава да правим е ДА НАПРЕДВАМЕ.

И да не бъркаме търсенето на идентичност с възможност за притежание. Смесим ли притежание с идентификация, вече нищо не ни принадлежи истински. „Искам да бъда“ звучи човекът, който намира живота в себе си и навсякъде, където го има, докато „искам да имам“ ни превръща в предмет сред предметите в живота.

В Петокнижието първата Божа дума е свързана със Свобода. След това идва ред как да намерим себе си, да се развиваме и споделяме, за да може човешкият род да осъществи ролята си.  За евреите това ненадминато литературно произведение е единственото потвърждение за Божие присъствие. Най-много издавано и най-погрешно превеждано, то е източник на безброй недоразумения.  Да си обясните многосмислието на този кодиран за безкрайни интерпретации текст в превод, е все едно да целувате любимата си през носна кърпа. Изключение правят интерпретациите на някои високо еродирани рабини, които обясняват текста и възможните грешки.

„Който се смее зло не мисли.“ Злото е еднопосочно, докато хуморът се ражда в двусмислие и многоплановост. Психолозите казват, че в оргазма и в смеха човек излиза от Аза без да развива чувство за вина и други форми на вътрешно напрежение. Смехът е чудесна терапия за всичко и прави масаж на вътрешните органи. В искрения, сърдечен смях, човек не може да бъде лош.

Колко хора са искрени в смеха си?