/ Дол По, Непал /

Лицето, този прозорец към вътрешния свят, не може да скрие динамиката на изминалото от живота. Бръчките са история, бразди в календара на миналото. Болките, разбрани и осмислени, добиват меки форми.

Искате ли да проникнете в невидимото, наблюдавайте видимия свят. Има лица, в които се четат цели романи.

                              /Австлалийско небе /

Живот без удивление “не си струва живота.”  Възторжената почуда в удивлението отделя човек от животинския свят. У-див-лението не е дивашко, а дивно. То ни съпътства като състояние на духа. Симулира ни без да определяме реалността с невроните на паметта или през призмата на познанието.

Вълнението в научните теории се подхранва от небесата на удивлението. То търси реалността като възбужда желание да откриваме и да обясняваме света.  Удивлението е свързано с почуда към непознаваемото зад привидния свят.

Красотата не е красива поради човешко благоволение. От нея се учим да обичаме. Обичта и красотата са  свързани.

                                                               / Музей за Африканско Изкуство, Париж /

Освен словесния израз, имаме качествата да се учудваме и да различаваме неизразимото от изразимо. Удивлението е в основата на творческия процес. Колкото по-изострено е съзнанието ни към всичко неизвестно, по-добре се изразява усетът ни за реалност.

Паметта пречи на творческия акт. Артистът трупа познания и ги забравя, за да изрази истинското в себе си. Примитивното Африканско изкуство е ненадминато.

Удивлението от красотата и разнообразието, което предлага живота, са стимул за търсене зад привидното.

Животът е едно безкрайно удивление!

                                                     / Пакистан /

За японците симетрията, за разлика от древните гърци, е враг на Изкуството. За тях нарушеното равновесие в дадена система е мотор за прогрес на системата. Изкуството и творецът са две величини устремени към безкрайното.

Астрофизици говорят за асиметрия в прогреса на материята в Космоса, материя, от която сме скроени и ние. Преди 17,5 милиарда години във Вселената постепенно са се формирали еднакъв брой частици и античастици. Взаимното им анулиране е породило светлината. Фотоните нямат обратен еквивалент. Светлината се е явила като междинен свят между материя и антиматерия. Вселената неясно как е имала предпочитание към материята. На всеки милион антиелектрони се противопоставяли милион плюс един електрони. Нарушената симетрия от допълнителните електрони в системата породила материята. В продължение на милиарди години добавените електрони са изграждали материята на света, в който живеем. Без този процес Вселената щеше да бъде обливана само  от светлина. Първоначалната хармония била нарушена за сметка на сътворения свят, в който днес живеем и опитваме да разберем. Пиша това с молба за снизхождение, ако сред читателите има астрофизици.

Всички търсим стабилното, недостижимо състояние, в което крайно и безкрайно се събират в едно. Хармония и безредие вървят заедно, както антропия и негантропия, инг и янг, живота и смъртта вплетени в един и същ процес.

Изкуството е златен ключ за разширяване свободата на духа – изкуство без пълна симетрия.