Човекът птица

птицата                                              / Le Touquets-Paris-Plage /

Птиците очертават пътя си на момента със знаци и звуци на техни езици. В Природата те отговарят на предназначението си.  Езикът им е базиран на фонетичен асонанс, без тежестта на граматичните правила.

Когато човек намери своето призвание, той не страда от гравитацията било на колебания или категорични мисли. Воден от вътрешния си усет той лети като птица.

птицата2                                                                  / Tasman Sea /

Човекът-птица е бил винаги човешка мечта.

Птиците знаят ли, че са щастливи или това е израз на двойствената натура на човешките състояния?

За любителите на фотографията: Фотогалерия на Иван Пастухов
Форма за контакт
Сподели в:

Евреи – Мюсюлмани – Християни

Близки, сродни и така различни! С един и същ корен, евреи и мюсюлмани неизлечимо се разделят още от времето на Абрам с първородния му син Исак и по-късно Исмаел.

Готов да жертва най-скъпото в живота си – Исак – Абрам (поради това преименован от Бога, Авраам) става баща на монотеизма.

Синът на Исак, Яков, води борба с ангел, показва неоспорими качества и приема името Израел. Исмаел от своя страна ще стане човекът, който се подчинява на Аллах – бог за тези, обърнати към Него в религията ислям. (в превод – подчинение). Мюсюлман е всеки вярващ, подчинен на Аллах, който рецитира псалмите и прилага задължителните принципи, за да намери обещания мир, начин да осмисли трудностите в живота. Невярващите са обречени.

Евреи и мюсюлмани-4                                                                             /Кашмир, Индия/

За евреите  свещената книга Тора означава “ориентиране”. Религиозният евреин прекарва живота си в изучаване и интерпретиране на текстове. В библейските писания Яков се бори със и против Ел (Бога). Той дискутира, отрича, добавя коментари, интерпретира думите, които е получил. Основната човешка проява за него е да изучава, да премисля, да опитва да разбере, но не и да се подчинява и да приема безотказно. Ел е в духа на Яков, готов да пребори трудностите, за да отваря себе си и да еволюира. Евреинът вярващ или не, преминава живота си в търсене с въпроси, асимптоти към истини в един непрекъснато, променящ се, мутиращ  свят. За евреите Ел се нуждае от хората, за да променя и той себе си едновременно със света. (Квантовите физици вероятно разбират това най-добре.)

Евреи и мюсюлмани                                                                            /Йерусалим, Израел/

В размирните времена в началото на новата ера евреинът монотеист Христос иска да подобри състоянието на евреите. В очите на някои от съмишлениците си той е дълго очаквания месия. В напрегнатия, объркан по това време еврейски свят, той прилага библейските писания в ясна, лесна за възприемане форма и последователите му, в желанието им да съберат привърженици за еврейското учение, представят Христос като божествено въплъщение в човешка форма. Той се превръща в централна фигура в заформящото се  християнско течение с идея хората да се  обединят  в една обща религия. Шест века по-късно мюсюлманите имитират същия амбициозен опит.

Първородителите на монотеизма, евреите, стават жертва на двете нови религии. Всъщност идеята на евреите е наследена от персите по времето на Хамураби (одата за Гилгамеш). За тях Бог е недостижим, непознаваем и не може да бъде затворен в метафизична, още по-малко човешка форма и християнството е форма на идолопоклоничесто. За евреите месията не се представя  задължително в човешка форма. Това би била епоха, в която хората ще могат да се приемат и обичат.

Евреи Мюсюлмани христиани1-3                                                               / Марамюр, Румъния/

Знаем, светът е един и неделим. Всеки от нас, отворен да живее с емпатия към хората и с респект към земята, на която е гостенин, може да бъде месия – важна за 21-ия век истина, която ще осъзнаем или ще се самоунищожим.

Не пиша нещо ново, само няколко идеи към фотографският си проект  за религиите в света.

 

За любителите на фотографията: Фотогалерия на Иван Пастухов
Форма за контакт
Сподели в:

Концептуално изкуство

Palais de Tokyo, бившият « Замък на Музеите за Модерни Изкуства », днес е разделен в две самостоятелни сгради: Музей за Модерни Изкуства, принадлежност на Париж и Музей за Съвременни Модерни Изкуства, от 2002 година собственост  на държавата.

В едната сграда е представено Модерно изкуство от последните стотина години. (Модерно не означава Съвременно.)

Другата сграда е място, където човек си сверява часовника с тенденциите на съвременното изкуство. Амбицията на артистите е да привлекът вниманието на зрителите с концептуалната си визия.

консептуално изкуство-2

 

Консептуално изк

Девойката под клоните на дърветата е платена, за да участва в декора. Тя обикаля залите в музея, има сериозно изражение и залитаща походка. Концептът на артиста е да ни накара, както  ми обясняват в залата, „да се замислим“. В случая не намерих за какво да се замисля и продължих нататък.

консептуално изкуст

Залите са наредени с разнообразни форми, които да породят мисъл, (концепт), усещане. Идеи, дори банални, привличат много хора. Дали защото това им липсват, не мога да кажа.

Всъщност влече ме тъкмо обратното, изразено в безвременното, неизчерпаемо в израза си изкуство. Клоните на дървото, пеещата тоалетна чиния или дълбокомислените забележки по стените, не добавят нищо към това, което срещаме навсякъде, а дори идва в повече.

Всяка епоха е характерна със своето изкуство и всяко изкуство със свободата, която му принадлежи. Според мен концептуалното изкуство е рожба на духовната криза и механизирането на света, в който живеем.

консепт изкуство

И какво пилеене на пространство, време и средства в пъпа на град на изкуствата като Париж!

консептуално изкуство

Трупът на полегнатата на два стола дама, ми напомни приказката за великият везир, който пресичал със секретаря си площад в Багдад. Неочаквано той видял Смъртта пред себе си, облечена в одеждите на баба с черна забрадка. Уплашил се и побързал да напусне града, за да се прибере в Самарканд. Секретарят му застигнал бабата и я запитал : « Защо беше необходимо да плашиш младия ми господар ? За него е твърде рано да мисли за теб ! » Бабата с черната забрадка се усмихнала: « Нямах никакво намерение да го плаша, просто се учудих да го видя в Багдад, след като се бях приготвила да го срещна утре в Самарканд.».

Всъщност тази фигура изглежда изигра ролята си, да ми припомни историята с везира. Но има толкова по-интересни неща за виждане, които провокират далеч по-богати асоциации.

За любителите на фотографията: Фотогалерия на Иван Пастухов
Форма за контакт
Сподели в:

Дядо Боже

Господ и религия                                                                                  / Банско /

Aко Господ  реално съществуваше сред хората, това би обезмислило религиите. Каква роля би имал човекът в един съвършен свят? Не е ли по-добре да се съсредоточим в потенциала, който носим в себе си, да го развиваме и споделяме с околния свят ?

След всички религиозни конфликти и манипулации от векове, не е ли по-добре да заменим вярата с духовност и действия, които да доведат до реално очовечаване.

За любителите на фотографията: Фотогалерия на Иван Пастухов
Форма за контакт
Сподели в:

Сън и Хляб

Сън и хляб-3                                                               / Йерусалим /

Един тцадик (мъдрец евреин) запитал свой почитател хлебар как живее. “Купувам брашно,  добавям вода, мая, меся, оставям да втаса, пека хляба и го продавам. С парите купувам брашно и така нататък…” – отговорил човекът. Тцадикът пояснил, че не пита как хлебарят прекарва времето си, а какво го стимулира да живее: “Въпросът ми е какво сънуваш, какъв е смисълът на живота ти?”.

На еврид думите хляб и сън се пишат еднакво. Може да се каже, че сънят е хляб за душата, както хлябът е сън за тялото. Тцадикът говори за душа, а хлебарят за тяло.

сън и хляб буенос аерес                                    / Буенос Айрес /

Хлябът втасва преди да го изпечем за консумиране. За да реализираме сънищата си, преди това трябва да ги сънуваме. Връзката земя-небе принадлежи на сънуващите. Всеки ден имаме на разположение 24 часа.  Всъщност в живота не правим друго, освен да търсим равновесие между сънищата си и реалността. Останалото са навици и механика.

хляб и сън

Неотдавна сънувах родния си дом. Улицата облечена в пухкав сняг. Преди години в квартала ни имаше хлебарница с традиционна фурна за хляб, месен с мая и вкус на истинско. В сънищата ни всичко е ново и истинско. То ни храни и подновява, както истинския хляб.

хляб и сън-2

За любителите на фотографията: Фотогалерия на Иван Пастухов
Форма за контакт
Сподели в: