/Кристиан Диор, Париж/

„Реалността, каквато ни се представя, ме отегчава. Това, което ме грабва и очарова, е възможността да я променя субективно. Без да добавям от себе си, искам да стигна до момент, когато единствено с концентрация на погледа, композицията става по-скоро „направена“, отколкото само стимана. Без да е необходима легенда, която да я обяснява, самата тя ще говори за себе си: ще бъде по-малко обяснителна, отколкото творяща, по-малко информираща, отколкото влияеща, носеща в себе си по-малко проза, отколкото поезия.“ – Ернст Хаас „За цветната фотография“

Чудесно казано! Бих казал, че докато поезията дава криле на мисълта, картината, (фотографията като изкуство) започва там, където думите се губят.

Ернст Хаас е от пионерите на цветната фотография, който с изложбата си в МоМА (Museum of Modern Art) в Ню Йорк през 1962 година учства в установяване на фотографията като  като изкуство. Ето какво казва Е. Стайшен, големият фотограф и директор на МоМА  за него: „Ето един свободен дух, който не се товари с тежестта на традиции и теория, а е обхванат в търсене на красота, досега недостигана във фотографията.“

Далеч от това да сравнявам фотографията си с големия колорист Хаас, но мисълтта му за реалността и за красотата, свързана с поезия, а вероятно и музика, ме вълнува дълбоко.