Музиката – поглед в бъдещето
2015
Светът във всеки момент се променя и изгражда подобно на тоновете в музиката.
Звукът свързва бягащите моменти, задължава ни да останем и следваме настоящия момент. Когато снимаме, спираме момента в геометрична статичност според избора на фотографа. Музиката, според величината на композитора и чувствителността на изпълнителя, създава усещане, превръща звуците в картини, разправя истории. Добрата фотография е ненагледна за любителя така, както музиката за ухото на меломана.
В книгата на Жак Атали: “Можем ли да предскажем бъдещето” (продължение на “Кратка история на бъдещето”) има глава за музиката като изкуство за предсказване на бъдещето. Според Атали музиката на всеки народ помага да разберем погледа на хората към бъдещето. В музикалните произведения на народите, твърди авторът, колкото повече музикални елементи се повтарят, по-малка част от хората са обърнати съзнателно към новостите, по-трудно приемат позитивно бъдещето. С други думи, “слушането на музикално произведение, помага да се движим в едно виртуално бъдеще.”
Милиард и половината китайци, обзети да преустройват „Центъра на света“ или “Империята в Центъра” (както самите те от векове наричат Китай) живеят с монотонни музикални произведения, повтарящи безконечни, сладникави за нашето ухо ритми. Китаецът по същия начин работи земята, с която е вековно свързан, продава зеленчука, който е отгледал, строи пътища и градове. Чужденецът няма стойност, ако ви се обърне внимание, то е за да се подчертаят успехите в страната и начинанието на всеки.
Въпреки световната експанзията на страната, китайското общество е затворено и задушено, подобно на музиката, в която усещаме болка и монотонност.
Коментар