Черно-бял, би казал лябителят познавач –  контурът на скалите, на хоризонта богата гама от сиви тонове, опростено без изискванията за хармония между цветовете, картината е по-конкретна и загадъчна, повод на въображението да отлита в незнайни светове. Цветен, ще кажат някои любители, поласкани от очарованието на 16-те милиона цветове в цветната фотография.  Да, но само добрите колористи, често художници, успяват да постигнат хармония в цветовете, да превърнат фотографията в успяла живопис. С изискванията за добър тираж нещата се усложняват. Тиражът в тъмната стая е не по-малко важен от самата фотография.

Черно-белите фотографии, особено винтиджите (автентични тиражи, извадени от ръката на артиста) на Ансел Адамс, Майкъл Кена или на някои пионери като Густав ле Грей, Стайшен, Штиглиц или Странд…, не оставят място на ласкаещите окото цветове.

Заливът Алонг с излаз към Южното Китайско море Донг във Виетнам.

Светлините в Пуна де Атакама  в Аржентина на височина 4000 метра са различни от мъгливия залив Алонг.

Фотографиите в блога, за съжаление на екран не дават верен израз на това, което показват.

Вулканът Мисти с тюркоазното езеро отпред изглежда добре цветен, но в черно-бял вариант многобройните сиви тонове му дават по-поетичен вид.

Интересният облак, заедно с фигурите върху солта са по-привлекателни в черно-бели.

Да отнемем ли тюркоазения цвят на езерото Пукаки в южния остров на Нова Зеландия за сметка на интересния облак, който в сиви тонове ще излезе по-добре?.

Черно-бялата фотография не понася грешки. Тя подчертава есенцията, същественото в кадъра, особено важно за портретната фотография.

На любителите на блога нека Новата Година да бъде изпъстрена с цветни емоции и мисли, богати на нюанси, както сивите тонове в чернобялата фотография.