/ Дол По, Непал /

Животът е пълен със страдание и най-страшното е, че свършва.

Уди Алън

Лица на хора с естествен израз и директен поглед е благодат за фотографа. Срещат се рядко и най-вече в изолирани места сред Природата в свят, за съжаление на доизживяване.

Пастирите Химба живеят и оцеляват във все още нормална за тях среда. Силните им тела, обитавани от естествена витална енергия, реагират според обстоятелствата. Кодовете за комуникация са в безконфликтен контакт с околната Природа. Ловците ползват езика на животните, избягват силовия контакт и взимат само необходимото, за да живеят. Грешките им ги наказват и поучават. Силата на Природата създава недвусмислени закони, живяни с ферплей. Шаманът, за да помогне,  прави връзка със заобикалящите племето видими и невидими светове (енергии) и възобновява нарушената хармония. Мостът е тялото, където грубо и субтилно се срещат без деформации, присъщи на градския свят. Човекът с респект към Природата, под нейно влияние, се превръща в мярка за всичко.

Трудно достъпни за туристи, далеч от амбициите и апетита на цивилизования свят, тези хора нямат друга грижа, освен най-естествено да споделят живота помежду си.

Тази все още чиста Природа се намира на границата между Намибия и Ангола.

Идва лято…

(Parisplage, Paris)

Удоволствието от любов без любов е нещо блюдкаво. – Казанова

Безлунна нощ. Тишина с внезапни ровиквания на екзотични птици, невидими, неизвестни, както звуци в огромна катедрала. Меката светлина на няколко лампи леко воалира кристалните очертания на млечния път над главата, но осветява мястото, където животните идват да утолят жаждата си.

От дълбокия мрак в далечината с плавни движения се изписват очертанията на растящи мистериозни фигури. Вечността добива форма, отначало няколко сенки, които се превръщат в огромни тела с техните малки в краката. Пристъпват тържествено, вет уши и топят хоботите си във водата.

Не съм ги очаквал и захласнат снимам с подръчното в ръце. Няма време да търся необходимия за случая обектив. Дървото наблизо се превръща в статив – 1/6-та от секундата, нищо, става. Движенията на телата продължават да са плавни, а очите на гигантите сякаш ме поглеждат с одобрение.

После вечността поглъща виденията обратно в мрака на нощта. Така е било в последните няколко десетки хиляди години.