/ Сосувлей, Намибия /

Фотографията може да се вземе като подсъзнателен диалог между селекция и изключване, докато изборът на форми и светлина проговори.

Преди да погледне във визьора, фотографът вижда същественото, което ще сложи в кадъра. Художникът материализира вътрешното си усещане в цветове, които наслагва върху платното. Фотографът, изключил ненужното от композицията, свързва елементите в кадъра. Погледът към външния свят изразява вътрешния му живот, а успехът на фотографията  зависи от избора на сюжета, кадриран в определени условия.

Добрият фотограф не се учудва, не търси оригиналност, не имитира. В почерка му няма клонажи.

Фотографиите не са снимки. Гледам не означава виждам.  Андре Кертез преди  близо сто години показва, че добрият фотограф със своя усет може да снима навсякъде всичко. Физическият факт може да дава психически ефект, който променя качествено любителя. В този случай изкуството не е допълнителен товар към тежестите и задуха в живота.

Пиша тези редове въодушевен от изложбата на Кати Хорна в Париж. Kati Horna (1912 – 2000 ) http://www.jeudepaume.org/?page=article&idArt=2010