„Добрата фотография показва, че каквото се случва в реалността е невидимо.“ – Крис Килип.

Границата между видимо-невидимо прилича на снежинките или на сапунените мехурчета – едва докоснати те изчезват, както всеки преживян момент.

                                               / Парк Монсо, Париж /

Да снимаме невидимото е все едно да докоснем вечността. В помощ идват въображението и вътрешния усет.

Когато снимането се превърне във вътрешна необходимост, фотографиите започват да стават безвременни -целта на всяко изкуство.