Bois de Boulogne

От вкус към живописта имам желание фотографиите ми да приличат на картини. Само да приличат – материално плоският образ върху фотографска хартия е несравним с работата на художника, насложил върху платното материя, изразяваща вътрешно усещане.

Във фотографията изборът ни с външния свят е огледало на това, което носим в себе си. Художникът, без да се ограничава във времето, добавя материя върху платното и сътворява нещо ново. В началото на века живописците са си служили с фотография за опора в това, което ще сътворят. Резултатът е бил винаги по-богат от фотографския образ.

С фотографията откриваме нещо, в живописта създаваме нещо ново.

Това, което снимаме, съществува предварително и има собствен живот, от който крадем нещо, проявено на хартия. Образът, зависи от качеството на тиража, но остава материално плосък в сравнение картината в живописта. Творческият поглед на фотографа, когато е постигнал безвремие в композицията, добавя фотографията към категорията на изкуствата.

Говорим за изкуства, но те не се нуждаят от сравнение. Мярката е да променят нещо във всеки.