Злото се проявява в различни форми според начина на мислене на хората. То може да бъде морално – война, тероризъм, мъчения, диктатура…, икономическо, финансово, индустриално, технологично или свързано с унищожаване на Природата. Трагедията през 1945 година с атомните бомби в Хирушима и Нагазаки е желано зло. Болката от преживяното надминава обхвата на човешката психика. Японците назовават този удар Тцунами – природно бедствие. Когато моралното нещастие надмине прага на човешките измерения, то губи моралната си стойност и се приема за природно бедствие. Думата холокост – жертвоприношение с изгаряне, свързана с геноцида на евреите през Втората световна война е заменена с думата Шоа, изразяваща също природна катастрофа. Болката от преживяването е непреодолима, причината добива смисъл на природно бедствие, за което всъщност няма думи.

Днес трагедията в Япония е от природно-индустриален характер, който не може да се изолира от преживяното в миналото. По ирония на съдбата този път потенциалната атомна бомба, назована от някои “атомен тигър,” в каквато се превръща ударената от морската вълна атомна централа, е предизвикана от истинско Тцунами. Земетресението било предвидено, но не и силата на десетметровата вълна, която петнадесет минути след това прекъсва охладителните системи на централата. “Тигърът” подал отново глава. Част от него започнал да излиза на свобода. За японците това е повторение на изживяния ужас от края на войната. Светът извън Япония, трудно си представя каква неизразима болка изпитва японеца.

Голямата култура предполага дистанция, която включва респект към себе си и околните. Човек тежи със съзнанието за себе си и за настоящия момент, с възможност да ги променя. След случилото се в Япония можем да се преклоним пред тази горда, неустрашима нация, направила грешка да построи свръх модерна атомна централна на природоуязвимо място.

Лайбниц първи в Европа смее да развие открито тезата за свят, в който злото, като сянка на доброто, е необходимо условие за развитие на хората. След разрушителното за Лисабон земетресение през 18-ти век, Русо и Волтер коментират въпроса за отговорността на Човека, взет като основен фактор в Природата.